By 
Често се сещам за една сцена от френската комедия „Човекът-оркестър“. В нея героят на Луи дьо Фюнес преповива бебета, родени от многото любовни връзки на красивия си племенник – и сърдито пее. Песничката се нарича „Като правиш нани-на, помисли за последствията“. Нещо подобно ни се налага да направим сега, след като българският законодател допусна голяма грешка. С тези редове ще се опитам да обясня как процесите, протичащи у нас, са свързани със световни тенденции, какво можем да очакваме и как бихме могли да оправим положението, преди да е станало твърде късно.
Съпротивата срещу правата на човека в глобална перспектива
В своята работа в системата на ООН ежедневно се боря срещу „глобалната съпротива срещу правата на човека“. Това не е нов феномен, но напоследък придобива невиждани размери. Той се дължи и на факта, че вече е взет на въоръжение от държави, а не само от консервативни псевдорелигиозни организации, както беше доскоро. Целта не са никакви верски или „традиционни“ ценности. Целта, разбира се, е контрол. Политически, икономически, обществен, тотален. Демокрацията, върховенството на правото, отворените общества, човешките права, гражданските свободи, взаимното уважение и толерантността противоречат на тази цел и следователно трябва да бъдат унищожени.
По произход глобалната съпротива срещу правата на човека е движение срещу правата на жените. По време на сесиите на Комисията по статута на жените, които се провеждат в Ню Йорк, виждам изключително добре организирани омразници, които саботират, заглушават и тормозят активисти, представители на гражданското общество, дори политици и ръководители на международни организации. Те са добре тренирани и отлично финансирани. Със всяка година стават все по-опитни, по-ловки – и по-опасни.
Към движението срещу жените съвсем логично се добави и движението срещу ЛГБТИ хората и срещу гражданското общество и неправителствените организации. В Източна Европа тези процеси тлееха отдавна, но като че ли се отключиха с насърчаването – в това число от страна на САЩ – на неправителствени организации и активисти по време на протестите на площад „Болотная“ в Москва. Това беше така нареченият опит за „бяла революция“ в Русия, които бе неуспешен. Отговорът на режима на Путин бе мълниеносен. Оттогава досега „гайките все повече се затягат“. В Русия ЛГБТИ движението вече е признато за екстремистко и е забранено, преследва се от закона. А всичко започна с един уж не толкова важен регионален закон в Санкт Петербург за опазване на децата от „пропагандата на нетрадиционни отношения“. Звучи познато, нали?
Подмяната на терминология като активно мероприятие
Подмяната на терминология е стандартно активно мероприятие на руските тайни служби – още отпреди Октомврийската революция, та и до днес. Целта е истинският дискурс да стане невъзможен. Исторически така са се появили абсурдните термини „дяснотроцкизъм“ и „монархофашизъм“. Днес такъв е привидно невинният термин „хора с нетрадиционна сексуална ориентация“. Той е основан на лъжа. Хомосексуалната ориентация не е нетрадиционна. Тя винаги е съществувала. Бисексуалната също, както и трансджендърните идентичности. С въвеждането на този уж невинен, цивилизовано звучащ термин, всъщност огромни групи хора се поставят в неравностойно положение, вън от обществото, слагат се в графата „другите“. Разделянето е ключов елемент за контрола.
Не беше учудващо, че след подменения дебат по повод Истанбулската конвенция, в България бързо се популяризира терминът „джендър“. Но не в истинския му смисъл, а в смисъл на нехетеросексуален, нецисджендърен човек. Терминът се използва с пренебрежително, поевтиняващо, обидно значение. „Тия джендъри к’во пак пискат, че им се нарушават правата“. Съдържанието бе подменено, цивилизованият дискурс стана невъзможен. Фактът, че за атаката беше избрана именно конвенция за защита на жени от насилие, разбира се, изобщо не е случаен.
Към тази подмяна, в случая с „нетрадиционна сексуална ориентация“, се добавят децата. Създава се друг подменен дискурс, имплицитно предполагащ, че хомосексуалните имат сексуален интерес към деца и се опитват да ги „развращават“ и привличат към хомосексуален секс. Това също е лъжа. Ала неинформирани хетеросексуални хора могат лесно да се подведат и да предположат, че е добре да се „опазват“ децата от „чувствителна“ информация. Всъщност обратното е полезно – обективната информация, поднесена с език, подходящ за възрастта на детето, помага на един по-нататъшен етап да определят сексуалната си ориентация и джендърна идентичност, без да се срамуват и чувстват отхвърлени и негодни, ако не са хетеросексуални или цисджендърни. От такива деца израстват толерантни млади хора, но това, разбира се, не е в интерес на организираната съпротива срещу човешките права.
В Западна Европа, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, в редица страни от Латинска и Южна Америка, в Южна Африка е нормално деца да отрастват в еднополови семейства. Дори комунистическа Куба легализира еднополовите бракове и граждански съюзи през 2022 година. И православна Гърция – през 2024 г. Според световната ЛГБТИ организация ILGA понастоящем 36 страни признават еднополови бракове и 34 признават други форми на еднополови партньорства, например граждански съюзи. Деца, които отрастват в страни с „антипропагандно“ законодателство, не могат да говорят в училище за своите семейства. Семейството не може да посещава училищни събития, защото това би могло да бъде интерпретирано като „пропаганда“. Нека се замислим какво означава едно дете да не може да говори за своите родители, а те да не могат да участват в живота на детето.
Какво може да се очаква след хомофобския завой в България
В България „антипропаганден“ закон е вече приет. Освен ако не му бъде наложено вето от президента, той ще започне да се прилага. Оттук насетне, ако събитията се развиват според „кремълския“ законодателен и политически сценарий, следва да очакваме:
- Разширяване на хомофобното и трансфобно законодателство, забраната на прайд, прайд флага, закриването на ЛГБТИ организации или поставянето им в невъзможност да съществуват, например със закони за „чуждестранни агенти“ или „нежелани в страната организации“.
- Ескалация на тормоза и насилието над гей, би и транс хора. Не е много вероятно да се стигне до обявяване на ЛГБТИ движения за екстремистки, но не е изключен хибрид с подобен ефект.
- Ескалация на тормоза и насилието над жени. Тази тенденция вече се забелязва, въпреки по принцип добрата правна защита, която българското законодателство предлага. Не са изключени и опити за ограничаване на сексуални и репродуктивни права, особено на контрацепция и аборт, „за да се борим с демографската катастрофа“. Обществените и здравните последици биха били предсказуемо катастрофални.
- Ескалация на тормоза над други малцинствени групи – например роми, турци и помаци. Ние все още наричаме срамното преследване и етническо прочистване на турци и българомохамедани от 80-те години на ХХ век „възродителен процес“. Представете си някой в Германия днес да говори за Холокоста като за „окончателното решение“. Добро място да посочим, че и антисемитизмът в България вече е шокиращ – и става все по-агресивен.
- Очаквам да се засили и параноята около „мигрантите“, като с този термин напълно се заменят термините „бежанци“ и „търсещи убежище“, както стана в Унгария – въпреки че според международното и националното законодателство правният статут на бежанците е различен. По този начин се ограничава достъпът на търсещите убежище до права и процедури, както и правата на получилите убежище – признатите за бежанци. Разделянето на „свои“ и „чужди“ е отлично средство за контрол. За разлика от някои страни в Западна Европа, които наистина имат проблем с вълните от миграция, при нас този проблем е напълно измислен. В България всъщност има много малко бежанци и други чужденци.
- Разширяване на законодателството и мерките срещу неправителствените организации (НПО), особено тези, които се занимават с правозащитна дейност, като Българския хелзинкски комитет (БХК) например. Забрана, ограничаване или фактическа невъзможност за получаване на финансиране от чужбина.
- Не изключвам и активни мероприятия срещу организации като българската фондация „Отворено общество“ и опити да се направи работата ѝ в България невъзможна. Същият сценарий е възможен и за други организации и представителства, финансиращи програми за човешки права, демокрация, върховенство на правото, толерантност, разнообразие.
- Забрана на произведения и събития с ЛГБТИ тематика или изисквания за маркировка и ограничаване, които постигат подобен ефект. Може би и на други произведения или събития в защита на човешките права, толерантността и демокрацията.
- Тормоз срещу малкото останали независими журналисти и още по-пълен контрол на медиите. По-нататъшно внедряване на понятия от „новоговор“, които изкривяват нормалното мислене и правят смислените дискусии невъзможни.
- Обща ескалация на страха. Страх да не те обадят на полицията, на данъчните, да не образуват прокурорска проверка или наказателно дело. Страх да не те глобят, да не ти запорират сметките, да не ти възбранят имотите, да не ти вземат паспорта. Страх да не те уволнят, изключат, обидят, тормозят, пребият, убият. Страхът, макар и в крайна сметка деструктивен, в краткосрочен и средносрочен план е отличен метод за контрол. В един момент страхът контролира и извършващите дискриминация – това е страхът да не им се случи и на тях. В подобни случаи понякога дори няма нужда от възнаграждения и поощрения.
Тези очаквания звучат изключително песимистично, но са базирани на наблюдения и опит от други страни, включително и от Европейския съюз. Няколко дози отрова вече бяха инжектирани в българското общество – със закони и с решения на Конституционния и Върховния административен съд. Необходима е бърза противоотрова, преди процесът да стане необратим.
Обратен ефект и признаци на противодействие
Надявам се, че не се лъжа, но ми се струва, че последното законодателно безумие раздразни не само ЛГБТИ общността. Хора, които не се идентифицират като ЛГБТИ, бяха потресени и възмутени, че при цялата си политическа импотентност и при всички належащи проблеми, българският парламент се занимава именно с хомофобия и трансфобия.
Много известни личности, както и неправителствени организации остро критикуваха законовите промени и призоваха президента да наложи вето.
Някои привърженици на ГЕРБ бяха раздразнени, че консервативната им и уж проевропейска партия играе по свирката на проруския радикален популист Костадинов, по-известен като Копейкин.
Младите хора, които подкрепят ИТН на Слави Трифонов, с чиято шоуперсона са израсли, са доста по-отворени към ЛГБТИ равенството. Вероятно някои от тях навярно също не харесаха риториката, която се изля от парламентарната трибуна.
Лъсна лицемерието на ПП и ДБ, където се намериха депутати, които дори гласуваха „за“ на първо четене. Или се въздържаха. Или не гласуваха. Като например Асен Василев.
За БСП и Корнелия Нинова няма какво да говорим, а също така стана ясно колко „либерално“ е ДПС – или каквото е останало от него.
Не бих се учудил, ако на следващите избори има наказание от избирателите за партиите, прокарали това законодателство. Звучи невероятно, но може да се случи. Хората все повече се уморяват от случайните в политиката и изместените дебати, в които се приоритизират популистки теми, докато държавността се разпада. Струва ми се, че големият печеливш ще бъде онази партия, която рискува – и застане твърдо зад ЛГБТИ хората, обяви го в програмата си и заяви, че ще отмени този закон. Която изчисти хомофобите сред лидерите си, постави поне един ЛГБТИ кандидат на избираемо място в листата си – и въобще се обяви за равенство и толерантност на основата на сексуална ориентация, джендърна идентичност и полови характеристики. Такива, впрочем, имат всички хора.
Перспективи в международен план
Междувременно ситуацията не е радостна. Има шанс Европейската комисия да започне процедура срещу България и отново да се стигне до съд. България не бърза да изпълнява решенията на Съда на ЕС по въпросите на ЛГБТИ равенството, но тези въпроси се натрупват и рано или късно ще доведат до последствия. Двустранните отношения също имат значение. В Германия сериозно се обсъжда включване на ЛГБТИ равенството в конституцията. Ако в САЩ победи Камала Харис, правата на ЛГБТИ хората ще станат още по-голям приоритет. Дори и при победа на Тръмп, по-умерените крила в Републиканската партия променят отношението си към ЛГБТИ хората и новата ѝ партийна платформа е значително смекчена спрямо тях.
Коалицията за равни права, съставена от 44 държави, вече е уведомена за абсурдното законодателство в България. Не е изключено да има някакъв унизителен и излагащ демарш. Представете си дали френският премиер Атал, който е гей, ще дойде у нас с широка усмивка или ще ни посрещне нетърпеливо с отворени обятия. Или президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс, който също е хомосексуален. Пък дори и Ана Бърнабич, премиер на съседна Сърбия и открита лесбийка. Списъкът може да бъде продължен, защото вече има редица представители на общността, които са начело на правителства и държави. Има и такива, които са отраснали в семейства с две майки (като бившата министър-председателка на Финландия Сана Марин) или двама бащи.
Народните представители, които гласуваха за това безумие, едва ли някога са чували за Стандартите на ООН за поведение на бизнеса в борбата срещу дискриминацията на ЛГБТИ хора. Те бяха създадени през 2017 г. със съдействието на Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека, с корпоративен спонсор „Майкрософт“. Към тях са се присъединили 165 световни компании, сред които „Майкрософт“, „Амазон“, „Еърбъс“, БМВ, „Кока-Кола“. За големите компании ЛГБТИ равенството – както равенството на жените, или расовото – придобива все по-голямо значение. Немалко от тях биха изнесли бизнеса си в страна, която не дискриминира. Една малка икономика и една държава, която, освен всичко друго, има сериозен проблем с върховенството на правото и с корупцията, има над какво да се замисли.
През 2020 г. американската икономистка Лий Баджет публикува изследване, което показва, че изключването и дискриминацията срещу ЛГБТИ хора може да доведе до намалена продуктивност, увеличени разходи за здравеопазване и по-нисък икономически растеж. Изследването, подкрепено от Световната банка, оценява, че дискриминацията срещу ЛГБТИ хора може да струва на една държава до 1.4% от нейния брутен вътрешен продукт. Ако вземем БВП на България за 2023 г., сумата би била огромна – над два и половина милиарда лева. Дано това са добри думи за размисъл. И за финал.
Изразените мнения са лични и не отразяват непременно позицията на ООН, нейните агенции и програми, както и на държавите членки на ООН. Авторът благодари на Светла Енчева за помощта при редактирането на тази статия.
(Заглавна снимка: CC Anna Shvets)
Боян Константинов е юрист, работещ в системата на ООН върху въпросите за човешките права, достъпа до медицински технологии и защитата на ключови групи от населението с най-висок риск от ХИВ. От 2018 г. той координира работата по Индекса за приобщаване на ЛГБТИ хората (LGBTI Inclusion Index).
By 
By 
By