By 
Бинарен означава двоичен – нещо, което се състои от две части. Езикът, който компютрите „разбират“, е бинарен – нули и единици. Програмните езици обобщават тези нули и единици по начини, които да са удобни за хората.
Бинарно е онова, на въпроса за което лесно можем да отговорим с „да“ или „не“. Такива са много неща във всекидневието ни. Има – няма. Вярно – грешно. Включено – изключено. Жив – мъртъв. Бременна – не е бременна.
Хората мислят редица категории бинарно. Добро – зло. Ден – нощ. Свой – чужд. Ала ако някои неща неизбежно са бинарни (няма как един човек да е малко мъртъв или една жена да е малко бременна например), с други ситуацията не е толкова проста. Понякога избираме не между добро и зло, а „по-малкото зло“ или „по-голямото добро“. Има периоди между деня и нощта, които не са нито ден, нито нощ. Дали ще приемем някого за един от своите, или ще го смятаме за чужд, зависи от много фактори.
Каква е връзката между математическата категория бинарност, от една страна, и пола и сексуалната ориентация, от друга?
Много хора възприемат и сексуалната ориентация, и особено пола, като бинарни категории (има времена и култури, в които това не е така, но сега няма да разглеждаме тази тема). Човек или е хетеросексуален, или е хомосексуален. Или е мъж, или е жена. Бисексуалните нерядко са подтиквани „да се определят“, „да изберат“ какви искат да бъдат. А онези, които трудно могат да се впишат в масовите представи за мъж и жена – било като джендър идентичност, било като биологичен пол – стават обект на още по-силен социален натиск.
В средата на миналия век изследователят на сексуалността Алфред Кинси публикува изследвания, резултатите от които обобщава в известната си скала. Според Скалата на Кинси излиза, че малък дял от хората са чисто хетеросексуални или хомосексуални, а повечето са всъщност повече или по-малко бисексуални. Методите му са обект на множество критики. И все пак, макар Джендърландия да мисли пола и сексуалността не като скала, а като спектър, Скалата на Кинси е важна за разбирането на сексуалната ориентация. Не за друго, а защото разбива бинарния модел на представянето ѝ. И ни кара да се замислим дали голяма част от хората за удобство не си слагат етикета „хетеро“ или „хомо“, макар ориентацията им да не е чак толкова еднозначна. Но да се впишеш в стереотипа гарантира по-безпроблемен живот.
Аналогично стои и въпросът с пола. На български език думата пол идва от полюс. Това е много подходяща метафора, за да обясним идеята за небинарността на пола. Да, Земята (и всяка друга планета) има два полюса и те няма как да бъдат три. По тази логика мнозина ще кажат и че не може да има трети пол. Ала Земята има не само полюси, а и паралели и меридиани. И повечето от нас сме не на полюсите, а някъде между паралелите и меридианите. А и, математически погледнато, полюсът е една точка, а точката няма площ. Дори да стъпите на нея, кракът ви ще стърчи отвсякъде.
По същия начин повечето хора полагат специални усилия да бъдат „истински“ мъже или жени. И невинаги им се получава. Причините за това може да са биологични – окосмяване или липсата му, глас, ръст, телосложение, хормонален баланс и т.н. Може и да са социални – невписване в доминиращите стереотипи. Например жена, която няма деца, мъж, който си стои вкъщи и гледа децата, докато жена му работи, жена, която не се гримира… Тези стереотипи варират във времето и спрямо средата. Ако между 70-те и 90-те години например мъжете с дълги коси се смятат за „секси“, сред много млади хора днес това минава по-скоро за недостатъчно мъжествено.
Ако мислим за мъжкото и женското не като полюси, а като пресечни точки между паралели и меридиани, то да си с небинарен пол – джендър флуиден, джендър куиър и т.н. (да не се определяш еднозначно към никой от двата пола) или интерсекс вече не изглежда толкова странно. Да си с джендър идентичност, която не отговаря на пола ти по рождение или пък с неясен биологичен пол, е въпрос на степен, а не нещо радикално различно.
Накратко – светът и хората са по-сложни от това, което бинарните категории ни предлагат като обяснителен модел.
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
By 
By