By 
Буч (butch) и фем (femme) са названия за мъжествена и женствена лесбийка, характерни за жаргона на ЛГБТИ културата.
В по-широк смисъл, бисексуални или пансексуални жени също могат да отговарят на определенията за буч или фем. Както и хомосексуални, които не се идентифицират като лесбийки. Също и небинарни лица. Така че тук използваме думата „лесбийка“ по-скоро за удобство.
Етимологията на femme е ясна – тя идва от френската дума за жена femme (на френски се произнася по-скоро като „фам“, но като обозначаване на лесбийка терминът идва от англоезичната култура).
Не така стои въпросът с произхода на butch. На английски език думата означава „бандит“, „гангстер“, „хулиган“. Има и butcher – „месар“, „касапин“, а в преносно значение – „убиец“, „палач“. От butch пък идва псевдонимът на популярния в масовата култура обирджия Робърт Лерой Паркър – Буч Касиди.
Сред ЛГБТИ средите в България неформално се употребяват думите „бучка“ и „фемка“.
Типичната буч лесбийка е с къса коса, без грим, никога не носи пола, а само панталони. И изобщо – мъжки дрехи. Често пъти има масивна и/или спортна фигура. „Фемката“, от своя страна, изразява женственост, типична за стереотипа за хетеросексуална жена – дълга коса, грим, високи токчета, и т.н.
Разбира се, далеч не всички хомосексуални двойки между жени са изградени по модела „буч и фем“. Срещат се връзки тип „буч и буч“, както и „фем и фем“. Още по-важно е, че голяма част от хомосексуални жени не могат да се определят категорично като буч или фем. Има цял спектър междинни варианти и множество названия.
Съществуват обаче определени лесбийски субкултури, особено докъм 60-те години на 20-ти век, в които ролите на буч и фем са задължителни. Този модел се критикува от феминистки позиции в качеството му на възпроизвеждащ хетеронормативните джендър роли. А тъкмо от тяхната с тяхната патриархалност феминизмът иска жените да се еманципират.
Но и без да са феминистки, за много жени в хомосексуална връзка няма нищо по-дразнещо от това да ги питат кой в техните отношения е „мъжът“ и кой – „жената“. Защото и двете са жени и нямат потребност да възпроизвеждат джендър стереотипите на хетеросексуалното мнозинство.
И „мъжествените“, и „женствените“ лесбийки се случва да са обект на дискриминация и отхвърляне – както във, така и извън общността на ЛГБТИ хората. „Бучките“ са дискриминирани поради това, че са „мъжкарани“, тоест не отговарят на мейнстрийм стандартите за женска красота. А „фемките“ – че са твърде женствени и „не приличат на лесбийки“.
Според Джендърландия е нормално човек да има влечение към определен тип интимни партньори. Собствените ни предпочитания обаче не са основание да отхвърляме правото на онези, които не пасват на тях, да са такива, каквито са.
Джендърландия препоръчва:
Гледали ли сте американския филм от 2000 г. „Ако тези стени можеха да говорят – 2“ (If These Walls Could Talk 2)? Във втората му част е пресъздаден конфликтът между субкултурите на буч и фем лесбийките, от една страна, и феминистките, от друга. Във филма се разказват три истории за лесбийки в три различни исторически периода – 1961 г., 1972 г. и 2000 г.
Внимание!
Когато става дума за хомосексуална връзка, въпросът „кой от вас е мъжът и кой – жената“, често пъти изразява неразбиране на същността на връзката. Затова е най-добре да не се задава.
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
By 
By 
