Намиране

G.cult | Култура G.spot | В целта G.views | Вглеждания Избрано

Език и джендър чувствителност

Споделяне

„Границите на моя език означават границите на моя свят.“ Тези думи на австрийския философ Лудвиг Витгенщайн илюстрират до каква степен възприятието ни за света е зависимо от езика ни. Ако нямаме дума за нещо, е вероятно изобщо да не го забелязваме. Цветовете изглеждат по различен начин в зависимост на какъв език говорим, както отбелязва и Емилия Славова в анализа си Мъже, жени и всичко помежду им. От друга страна, заедно с обществото се променя и самият език.

Идеята за тази статия възникна от дискусиите върху публикацията В какъв род е солидарността в борбата с коронавируса? Според някои от читателите на Джендърландия мъжкият род в призива „бъди солидарен“ е естествен, защото съответства на спецификата на езика ни. В българския няма местоимение, което да изразява едновременно обръщение в повече от един род. Частично изключение е множественото число, но то не е съвсем уместно, когато става въпрос за призив към лична отговорност.

Тенденцията към използване на думи от мъжки род за означаване на жени се нарича маскулинизация. Обратното на маскулинизацията е феминизация. Eзикът ни естествено ли е предразположен към маскулинизация, или би могъл да се развие и иначе?

Според френския социолог Емил Дюркейм, известен като един от „бащите на социологията“, не можем да разберем нещо, без да го сравним с нещо друго. Нека сравним нашия език с немския и френския – езици, в които също се използват родове за професии и длъжности, за разлика от английския.

Българският език: маскулинизация след маскулинизация

У нас получило гражданственост обръщение, което да включва и жените, и мъжете, е „уважаеми дами и господа“. Казва се обаче „скъпи сънародници“, „граждани“ и пр. А не „скъпи сънароднички и сънародници“, „гражданки и граждани“, „студентки и студенти“…

Мъжкият род е доминиращ и в именуването на професиите и длъжностите. Колкото по-престижна е една професия или длъжност, толкова повече употребява само мъжкият ѝ род. Прието е е да се говори за чистачки и касиерки, но не и за съдийки, министърки или професорки. Счетоводителките си говорят на „колежки“, но една студентка или преподавателка е „една колега“. Женският род се използва в неформалното общуване, както и от феминистично настроени хора.

В официалния език се използва мъжки род за длъжности, заемани от жени (директор, председател, професор, министър и пр.). В медиите също се използва предимно мъжкият род и не са рядкост изрази от типа на „министърът е казала“. Тоест е комай единствената ни медия, която съзнателно си поставя за цел да допринася за говоренето за жените в женски род. Този принцип дори е изведен във вътрешните правила на сайта.

Павлина Върбанова, авторка на сайта Как се пише? и на учебници по български език, засяга темата за маскулинизацията в българския език в свои публикации от 2010 и 2015 г. Според нея за този феномен съществена роля е изиграл руският. България, като страна от социалистическия лагер, е силно повлияна от съветската култура и в частност – от руския език.

Възможно е върху маскулинизацията в руския да е повлияло пропагандираното равенство между половете в Съветския съюз. Докато у нас се казваше „другарки и другари“, в СССР всяка жена беше „товарищ“. В руския няма женски род на думи като „лекар“ или „космонавт“.

Говоренето за жените в мъжки род обаче не е гаранция, че те действително се възприемат като равни в „мъжките професии“. Достатъчно е да си спомним стария социалистически виц:

Въпрос: По какво си приличат жената – научен работник и морското свинче?

Отговор: По това, че и морското свинче нито е морско, нито е свинче.

Дали езикът ни се феминизира след 1989 г.? Павлина Върбанова забелязва обратната тенденция. А и не само тя – такива са впечатленията и прогнозите и на участниците в дискусия на тема Пол и език, проведена в Гьоте-институт през 2017 г. Дори професии, които по времето на социализма масово се употребяват в женски род, когато става дума за жени, все повече се използват предимно в мъжки. Това е така, защото мъжкият род продължава да бъде символ на престиж, следователно женските окончания правят професиите да изглеждат по-„непрестижни“.

Немският език: стремеж към включване на всички полове

В тази статия се разглежда немският език, който се употребява в Германия. В Австрия и в немскоезичната част на Швейцария обаче текат аналогични процеси.

Тенденцията в немския е буквално противоположна на тази в българския. Стремежът жените да бъдат представени подобаващо в езика е от 70-те години на миналия век. Германистката доц. Ренета Килева вижда причините за това в силните феминистки движения, имащи и своите академични представителки. Още през 1972 г. в Западна Германия се забранява обръщението „госпожица“ (Fräulein), за да не бъде определяна жената по различен начин в зависимост от семейния си статус.

Почти всички професии, длъжности и пр. в немския език имат женски род, който задължително се употребява за жени. Има много малък брой изключения, когато вместо професията се използва например функцията – като die Bedienung (букв. „обслужването“, използва се за сервитьори и е с аналогична структура на нашето „прислугата“) или der Vorstand („ръковоството“, но може да означава и „ръководител“ или „ръководителка“).

В огромната си част професиите и длъжностите в немския приемат окончанието -in. Изключенията отново са малко. Сред тях са такива, съдържащи думи, означаващи жени – Krankenschwester („медицинска сестра“, Schwester – „сестра“), Kauffrau („търговка“, Frau – „жена“) или пък съществителни, които се скланят като прилагателни – като Prostituierte („проститутка“).

Стремежът към максимално джендър включване в немския език се проявява и в употребата на множествено число. Има няколко начина да стане това. „Класическият“ е обръщането към женските и мъжките представители на едно множество, например Studentinnen und Studenten („студентки и студенти“). Възможни са и обобщаващи варианти. Като Studierenden, буквално – „студентстващи“ (субстантивирано сегашно деятелно причастие на глагола studieren – „следвам в университет“). Или Beamtenschaft (нещо като „публична служба“) за означаване на служителите в публичния сектор, вместо Beamtinnen und Beamten. Друг обобщаващ вариант, който се използва в писмената реч (вече неактуален, но за това – след малко), е например StudentInnen – главното I служи като знак, че се имат предвид едновременно студентите и студентките.

В немския съществува и тенденция за „отърсване“ от думи, които съдържат като съставна част думи от мъжки род по начин, който може да се интерпретира сексистки. Ето няколко примера:

  • Vaterland означава „родина“. Още по-точно – „татковина“. Думата носи обаче неприятни конотации. Не само защото се свързва с нацисткото минало на Германия, а и заради скритата в нея доминация на патриархата. Затова се предпочита използването на Heimatsland – дума, в която не се споменават бащи.
  • Mannschaft означава „отбор“, но ако го преведем буквално – „мъжкост“. Забавното е, че женски отбор е Frauenmannschaft, един вид – „женска мъжкост“. Затова все по-често вместо Mannschaft се употребява английската дума Team.
  • Studentenwohnheim означава „студентско общежитие“. Какъв е проблемът, сигурно си чудите. Ами Studenten е множественото число на мъжкия род на „студент“, тоест не включва студентките. Затова в Германия за официално се приема Studierendenwohnheim, като същевременно се сменят всички табели на общежитията и цялата свързана документация. Същата е съдбата и на подобни думи – Studentenwerk (бюро за студентски услуги) става Studierendenwerk и пр.

Зачитането на джендър разнообразието в немския език не се изчерпва със зачитането на жените. В края на 2018 г. в Конституционният съд на Германия легализира третия пол на интерсекс лицата. Възниква въпросът как тази промяна да ще отрази на езика.

Вече има нововъведение в писмения език – в Германия официално вместо StudentInnen вече се изписва Student*Innen, като звездичката служи за означаване на третия пол. Това важи, разбира се, не само за тази дума, а и за всички, образувани по аналогичен начин. Още не е измислена подходяща форма за устната реч, но вероятно в близките години и това ще стане. Междувременно онези, които особено искат да подчертаят небинарния пол, правят кратка пауза на мястото на звездичката.

Ако в Германия феминизмът се е превърнал в държавна политика и промените в езика, свързани с джендър разнообразието, са въпрос на политически решения, съвсем иначе стоят нещата във Франция.

Френският език: опити за изобретяване на нов женски род

Във френския език също настъпват промени, свързани с джендър отношенията. Днес е възприета практиката за официално обръщение и към жените, и към мъжете. Например: Je m’adresse à celles et ceux („обръщам се към тези [женски род] и тези [мъжки род]“) или Je m’adresse à toutes et tous („обръщам се към всички [женски род] и всички [мъжки род]“).

Ако сте учили френски преди няколко десетилетия, част от съдържанието на учебниците ви днес вече е грешно. По-възрастните поколения са учили, че женският род на професиите се образува, като определени окончания в мъжкия се променят по определен начин в женския. Така например много професии и длъжности, завършващи на -eur, в женски род завършваха на -rice: acteur – actrice („актьор – актриса“), auteur – autrice („автор – авторка“), directeur – directrice („директор – директорка“). Други думи, завършващи на -eur, в женски род пък приемат окончания като -euse, -esse, -eresse или  -euse. Думата professeur („учител“, но също и „професор“) не приема женски род. И не е единствената.

Ала междувременно във френския също се е случил процес на маскулинизация. Смята се, че „старовремските“ окончания за женския род на професиите и длъжностите звучат непрестижно и принизяващо жените. И се търсят „непринизяващи“ варианти, което вече е процес на феминизация.

Днес думата actrice продължава да се използва. Не така стои обаче въпросът с останалите, изброени по-горе. За образуването на женския род на една и съща дума често съществуват конкуриращи се версии. Може да прочетем la professeur, както и la professeure, l’auteure, la directerur, la directeure…

Ситуацията е още по-шарена, имайки предвид, че съществуват множество окончания за мъжки род и множество варианти за женски. Може да срещнете думата „шефка“ например като chèfe, cheffe или chéfesse, а има мнения, че трябва да е chève (по модела на образуването на женския род на прилагателното bref („кратък“) – brève).

Във френската преса женските професии и длъжности често се пишат в мъжки род, както и у нас. Но пък длъжността на Ангела Меркел, която в България се представя като „федерален канцлер“, се употребява в женски – chancelière fédérale.

Съществува тенденция женският род да се образува, като в края на „мъжката“ професия или длъжност просто се сложи типичното за женския род окончание – нямо -е. Това е начин хем да се преодолее маскулинизацията, хем женският род да не съдържа сексистки конотации (и в устната реч да звучи възможно повече като мъжки).

Накратко – както и да образувате женския род на една професия или длъжност на френски, много вероятно е и други да го правят. В този смисъл е трудно съвсем да сбъркате. Но пък все ще се намерят недоволни, които да смятат, че правилният вариант е друг.

Независимо какви окончания приемат женските професии и длъжности във френския език, желателно е определителният член да е за женски род. Доц. Рени Йотова, преподавателка в специалност „Френска филология“ на Софийския университет, припомня, че през 1914 г. френски депутат е глобен, защото се е обърнал към председателката на парламента с „Madame le Président“, тоест използвал е определителния член за мъжки род le. От друга страна, щом депутатът се е изразил така, значи и това се използва в езика, макар и да не се смята за политически коректно.

През 2019 г. Френската академия публикува доклад „За феминизацията на имената на професиите и длъжностите“. В него не се дават конкретни правила как да се случва феминизацията. Френската академия смята, че промените в езика трябва да следват естествения си ход. В публикацията се прави анализ на историческия контекст на едни или други форми на женския род, както и се очертават актуалните тенденции на феминизация. Стига се до извода, че по отношение на феминизацията френският език е в период на „лингвистична нестабилност“. И чака ситуацията да се стабилизира малко повече, че да я легализира.

Доц. Рени Йотова обръща внимание, че френскоезичните части на Швейцария, Белгия и Канада са по-напред с феминизацията на езика от самата Франция. В Белгия например съществува ръководство за употребата на женския род на професиите и длъжностите. А в Канада женският род на някои професии, който във Франция звучи „сексистки“, се възприема без проблем.

По отношение на небинарния пол на този етап френският не притежава широкоразпространени означения. В Канада и Белгия третият пол е нормативно признат, за разлика от Франция и Швейцария.

Съществуват феминистки течения, които се опитват да вкарат женския род в местоимението „те“, когато се имат предвид и жени – iels вместо ils, тоест нещо средно между ils („те“ в мъжки род) и ells („те“ в женски род). Или пишат tout.es – нещо средно между „всички“ в женски и мъжки род, подобно на немското StudentInnen, само че с точка вместо главна буква. Но на този етап опитите им не се възприемат масово.

Изводи за неслучването на феминизацията в българския език

В немския език феминизацията е норма, защото стремежът към джендър равенство е официална политика. Промените в езика, целящи да обхванат всички полове, в Германия се извършват „отгоре“. Да си пожелаем ли и в България да е така? Като имаме предвид какви са доминиращите политики в джендър отношение в България и като си припомним решението на Конституционния съд за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – по-добре е да не си го пожелаваме.

Във френския (особено в използвания във Франция), обратно на немския, се предпочита следването на естественото развитие на езика. Затова и промените към феминизация се случват по-бавно и са толкова многообразни. Тенденцията е да се изобрети феминизация, която да не звучи сексистки, като се сложи нямо -е в края на „мъжката“ дума. Ако искаме да си представим как би изглеждала тази френскоезична иновация на български, можем да добавим по едно -а в края на думата, за да я направим „женска“. „Една учитела“, „една професора“, „една лекара“ и т.н.

Разбира се, у нас мнозина биха се възмутили, че подобни опити представляват „изкуствено вмешателство“ в езика. Ала езикът ни се променя постоянно, включително и изкуствено. Да си припомним как Институтът по български език изведнъж реши, че „на път“ вече се пише „напът“.

Опитът за промяна на женския род на професиите би изглеждал неестествено не защото би целял „изкуствено вмешателство“, а защото темата не е предмет на широк обществен дебат. Няма особен дебат дори за използването на вече съществуващите форми на женски род (нещо, което за нашите условия може вероятно би била по-адекватна феминизация, отколкото да се променят думите). Маскулинизацията се възприема като проблем от един много тесен кръг от академичните среди и неправителствения сектор.

Ситуацията е такава поради мачисткия политически климат, както и поради особеностите на българския феминизъм, останал си преобладаващо академично-неправителствен. В последните години има повече активистки гласове, но засега те не са толкова силни, че да катализират промени в езика, за разлика от феминистките движения в немскоезичните и френскоезичните страни.

Искаме или не, езикът изразява особеностите на обществото. А в нашето сексизмът продължава да е норма. И заради това маскулинизацията на българския език изглежда естествена, а не заради особеностите на граматиката и морфологията.

Ако избирателното право и правото на труд (което по времето на социализма беше по-скоро задължение) са дадени на жените в България, без те да са се борили за тях, случаят с признанието им в езика не е такъв.

Това не означава, че езикът ни завинаги ще си остане маскулинизиран. Ситуацията може да се промени, ако възникнат достатъчно силни феминистки движения, които да се преборят за възстановяването на престижа на женския род. Или ако задухат други политически ветрове.

Етикети
Светла Енчева
Светла Енчева

Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовен автор в „Тоест“.

  • 1

Може да харесате също