By 
Хетеронормативността е представа за света, според която нормална и валидна е единствено хетеросексуалната ориентация. От гледна точка на хетеронормативността жените харесват мъже, а мъжете – жени. И естествено – съществуват само мъже и жени, които са родени като такива. Тоест транс и небинарните хора не влизат в сметката. С хетеронормативността се свързват и типичните джендър роли на жената и на мъжа – мъжът е силен, предназначението на жената е да стане майка и т.н.
В повечето страни по света (а допреди няколко десетилетия – практически във всички) децата се възпитават хетеронормативно. На малките момченца и момиченца се казва, че когато пораснат, ще се влюбят в човек от другия пол, ще се оженят, ще имат семейство. Хетеронормативни са и огромната част от рекламите, медийните послания, литературата и почти всичко, което може да повлияе на представата на човек за интимните отношения.
Когато е доминиращ светоглед, хетеронормативността не е осъзнато хомофобна, макар това да не е утешително за нехетеросексуалните. Тя просто не допуска, че има и други варианти. А доколкото ги вижда, ги отхвърля като нещо ненормално, защото не пасват в картинката. Както много хора се шокират, че за шведите е деликатес да ядат консерви с развалена херинга. Не че отхвърлянето на хомосексуалността (основно на мъжката) като нещо отвратително не е стигало и до каторга или смърт за отхвърлените.
Съзнателната хомофобия се появява тогава, когато ЛГБТИ хората започнат да се борят за видимост, приемане и права. Тази борба разклаща основите на хетеронормативния свят, поради което много хора се чувстват заплашени и реагират агресивно. Макар техните права никой да не заплашва, светогледът им вече не е безвъпросен.
Затова са и опасенията от приемането на ЛГБТИ хората от обществото. Мнозина вярват ако децата се вече не се възпитават хетеронормативно, те могат да станат хомосексуални или транс. Защото виждат, че има и други варианти, които им се представят като нещо нормално.
В действителност и в хетеронормативните общества съвсем не всички са хетеро и цисджендър, но този факт остава преобладаващо невидим. Приемането на ЛГБТИ хората от обществото по-скоро им помага да се приемат такива, каквито са.
Любопитен факт:
Във вариантите на конституция на България по времето на социализма не пише, че бракът само между мъж и жена. Това ограничение се появява чак в конституцията от 1991 г. И причината не е, че социалистическият режим е бил по-толерантен към ЛГБТИ хората. Напротив – по времето на социализма има четири тайни съдебни процеса срещу хомосексуални мъже, последният от които е през началото на 80-те. Просто никой не си е представял, че на хора от един и същи пол може да им хрумне да се женят помежду си. Ето това е хетеронормативността.
След 1989 г. България се опитва да стане част от демократичния свят, който междувременно е преживял десетилетия на ЛГБТИ активизъм. През 1990 г. Световната здравна организация изважда хомосексуалността от списъка на заболяванията. В този контекст някой от изработващите конституцията се е сетил, че и ЛГБТИ хората в България могат да поискат права. И Великото народно събрание е взело мерки това да не стане. Вероятно повечето от депутатите са гласували, без изобщо да се замислят, че ограничават права. Хетеронормативност, какво да се прави.
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
