Намиране

G.dict | Речник

Интерсекс

Genderland
Споделяне
интерсекс

Интерсекс са хората, чийто биологичен пол не може да бъде еднозначно определен. Да си интерсекс не е въпрос на джендър идентичност, а на биология.

В думата интерсекс „секс“ идва от „пол“ на английски език, а не от сексуалност, и означава „между половете“. Интерсекс хората понякога са наричани и интерсексуални, но надделява понятието интерсекс, за да се наблегне, че не става дума за сексуалност. Може би се чудите защо тогава се казва транссексуален, а не „транссекс“. Всъщност сте напълно прави да се чудите. Думата транссексуалност се е утвърдила на един по-ранен етап, когато е нямало толкова различни групи активисти, които да настояват за по-прецизни разграничения.

Как става така, че някои хора са с неясен пол? За да си отговорим на този въпрос, трябва да зададем друг – а всъщност какво е пол? Интуитивно сме склонни да мислим, че много добре знаем какво е. Но това е, защото имаме определени джендър стереотипи. Но какво точно е пол? Как отличаваме, че някой е мъж или жена? Посредством външния вид – височина, телосложение, окосмяване и т.н? Гласа? Първичните и вторични полови белези? Половите органи (които пък биват външни и вътрешни)? Хромозомите (Х или У)? Половите хормони?

При повечето хора тези признаци общо взето съвпадат, но има и такива, при които не е така. Например някой може да се роди с мъжки хромозоми, но мъжките полови хормони да не му въздействат по никакъв начин. Такъв човек като бебе може да прилича на момиче, родителите му да мислят, че е момиче и да го възпитават като момиче. И чак през пубертета, когато не се появи месечен цикъл и се направят изследвания, да стане ясно, че вместо яйчници има скрити в тялото тестиси.

Като се замислим, има много хора, на които биологичният пол уж е ясен, но някои от признаците за пол не „пасват“ достатъчно и те полагат специални усилия, за да се впишат в стереотипа на пола си. А при някои и с усилия не става.

Например много жени имат лицево окосмяване, което премахват, защото „не е женствено“. И почти всички жени премахват огромна част от окосмяването по тялото си без дари да се замислят, че го правят, за да отговорят на стереотипа за женственост. Само допреди няколко десетилетия пък у нас мъжете без лицево окосмяване са били обект на стигма.

Границите на биологичния пол всъщност не са толкова твърди, колкото стереотипите ни ги представят. А някои от признаците, с които асоциираме пола, всъщност са повече социални, отколкото биологически (например липсата на косми по женските крайници).

До неотдавна интерсекс хората са подлагани на принудителни „нормализиращи“ хирургични интервенции. Тоест когато се установи, че полът е неясен, се прави операция, за да заприлича детето на момиче или на момче. В общия случай по-лесно е да заприлича на момиче. За тази цел се премахват например тестисите или ако има нещо като пенис и при необходимост се прави пластика на полови органи. И интерсекс човекът бива задължен да пие хормони доживот, за да прилича на някой с ясен пол.

А на родителите се е казвало, че операцията е нужна, защото в противен случай могат да настъпят огромни здравословни проблеми или направо смърт. Но това е лъжа – в повечето случаи единственият проблем са стереотипите за мъж и жена, поради които интерсекс хората стават обект на дискриминация.

Много от интерсекс хората са възпитани в срам от себе си и предпочитат да се идентифицират с пола, който им е наложен. Но има все повече интерсекс активисти, които се борят обществото да ги приема такива, каквито са се родили. И сами да определят дали да се идентифицират с някой пол, или да си останат интерсекс не само по тяло, а и по идентичност. Благодарение на тяхната борба „нормализиращите“ операции намаляват, а някои държави, например Германия, въвеждат възможността за вписване на „друг“ пол в личните документи. Има резолюция на Европейския парламент за правата на интерсекс хората.

Тези „нормализиращи“ операции обаче още не са изчезнали. И колкото по-силни са джендър стереотипите и съответно колкото по-голяма е стигмата върху хората, които не се вписват в тях, толкова по-вероятно е да има родители, които смятат, че това е „за доброто на децата им“.

В България има един интерсекс активист – Пол Найденов. Благодарение на непрестанната му борба в последните години у нас се утвърди абревиатурата ЛГБТИ, в която И-то включва точно интерсекс хората. А в световен план една от най-известните интерсекс личности е лекоатлетката Кастер Семаня.

Интерсекс хората, разбира се, имат сексуална ориентация като всички останали (освен ако не са напълно асексуални и не изпитват и романтични влечения към никого). Но за тях не може да се каже дали са хомосексуални, хетеросексуални, бисексуални и прочее, защото можеш да знаеш дали те привлича твоят или другият пол само ако твоят пол е ясен. Един интерсекс човек по-скоро може да каже – „харесвам жени“ или „харесвам мъже“, или харесвам хора, които не са цисджендър и т.н.

Внимание!

Не наричайте интерсекс хората „хермафродити“! Това не само е обидно за тях, а и не е вярно. Хермафродити са някои видове животни, които са безполови и се размножават, сношавайки се помежду си. При хората не е така.

Етикети
Genderland
Genderland

Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.

  • 1
Предишна публикация
Следваща публикация

Може да харесате също

3 Comments

По-нататък