By 
Имате хомосексуални желания? Никакъв проблем! За да се избавите от тях, трябва да консумирате риган и майорана. Ако не ви се намират подръка, може просто да хапнете една пица. В повечето пици има риган.
Горните съвети принадлежат на дипломиран лекар. Доктор Геро Винкелман, който живее в околностите на Мюнхен, практикува обща медицина и хомеопатия. Той оглавява организация, наречена „Федерация на католическите лекари“. Освен че предписва пица за промяна на сексуалната ориентация, Винкелман вярва, че аналният секс обрича гей мъжете да се затварят у дома и да носят памперси, защото „смърдят“.
Тези си убеждения католическият лекар споделя в интервю за нов документален филм на телевизионния канал ARTE, озаглавен Хомо-лечение: Колко болна е конверсионната терапия? Думата „конверсия“ („обръщане“), която на Запад се използва в контекста на „изцеление“ на гей хора, има религиозен произход – „обръщане“ в християнството, приемане на християнската вяра. Опити за „обръщане“ на хомосексуални се практикуват най-вече в консервативни християнски среди – както католически, така и на евангеликалисти, тоест евангелисти-фундаменталисти.
Филмът на ARTE проследява практики за „изцеление“ на гей хора и лесбийки в пет държави – Франция, Германия, Швейцария, Полша и САЩ. В него се показва, че методите за промяна на сексуалната ориентация, които съвременните медицина и психиатрия отричат, в повечето случаи произхождат от САЩ. Моделите им са сходни в страните, където те се въвеждат.
Форми на конверсионна терапия
Какви са формите на „конверсионна терапия“? Риганът и пицата са може би най-невинните от тях, като изключим психологическото въздействие на „терапията“. За гей хората се организират „групи за взаимопомощ“ по подобие на тези на анонимните алкохолици. Те се водят от човек, който твърди, че е „бивш гей“, но се е излекувал. Целта на сбирките е хомосексуалните да се чувстват виновни, че са такива, и да се опитват да се променят с Божията помощ. Не са рядкост и екзорсизмите – хомосексуалните да бъдат докарвани до транс, за да излезе от тях „злият демон“ на сексуалността им. Понякога се прибягва и до откровено физическо насилие.
За „изцелителите“ е типичен езикът на съчувствие, се разказва във филма на ARTE.
„Ние не мразим теб, ние мразим онова нещо, което е в теб и което изобщо не е част от теб“
– така описва реториката им изследователка от университет в Тахома.
Ала вместо да станат хетеросексуални, „лекуваните“ изпадат в депресии, защото не са в състояние да се променят. Някои от тях правят и опити за самоубийство. Бастиан Мелхер, една от жертвите на „конверсионната терапия“, споделя:
„Чувствах се сбъркан и мислех: по-добре ще е, ако не съм жив.“
Осем години той се е молил, изповядвал и подлагал на екзорсизми, за да стане хетеросексуален – без успех.
Преди 1990 г., когато Световната здравна огранизация (СЗО) изважда хомосексуалността от списъка на заболяванията, има и опити за лекуване на гей хора от лекари, които не са непременно религиозни. Разпространена „терапия“ например е било на пациентите да се показва порнография и ако започнат да се възбуждат, да им се пуска електрически ток.
Немският министър на здравеопазването Йенс Шпан, който е открит гей, се бори за забрана на опитите за лечение на хомосексуални в Германия.
Разкайващите се „лечители“
Някои от „изцелителите“ след десетилетия осъзнават, че усилията им са били напразни. Алън Чембърс например, който в продължение на 20 години се е опитвал да „поправя“ гей хора, споделя:
„Ние причинихме страх и срам. (…) Хората не извършват самоубийство, защото са хомосексуални. Те извършват самоубийство, защото се страхуват как другите ще се отнасят към тях или как се отнася към тях семейството им или обществото.“
Впрочем немалка част от самите „лечители“ са с хомосексуална ориентация. Неприемайки себе си, те са искали да „помагат и на другите“. Гюнтер Баум, който е един от тях, например споделя, че се е опитвал да се бори с „диво животно“, което живее в него. След две десетилетия и той приема своята сексуалност и съжалява, че е причинил страдания не само на себе си, но и на много други гей хора.
Сред разкаялите се е и Дарлийн Богъл, чиито опити за изцеление са довели до самоубийството на хомосексуална жена. След този случай тя поднася публично извинение:
„Извинявам се на хората и семействата, които са ми вярвали, когато казвах, че трябва да се променят, за да бъдат приети от Бога. Видях какви вреди причиних чрез отхвърлянето и срама.“
И след извинението си Богъл продължава да получава телефонни обаждания от хора, които искат от нея съдействие, за да станат хетеросексуални. Бившата изцелителка дълго време не намира смелост да признае, че самата тя живее на семейни начала с друга жена.
Опити за „изцеление“ на хомосексуални в България
У нас в последните години радикални християнски организации все повече успяват да влияят върху дневния ред на обществото. Те имат значителна роля в кампаниите срещу Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, абортите, а в последно време – и срещу Закона за социалните услуги. Въпреки това няма много данни за практикуване на екзорсизми за промяна на сексуалната ориентация в България. Един от авторите в сборника на ЛГБТИ организацията Действие „Моето разкриване“ споделя, че е бил подложен на екзорсизъм от майка си.
В същото време в страната ни има психолози и психиатри, които въпреки СЗО смятат, че хомосексуалността е болест, която трябва да се лекува. Както и политици и публични личности, които се произнасят по темата, без да се съобразяват със съвременните медицински знания.
В миналото обаче в България е имало разнообразни практики за „лечение“ на хомосексуални. Изложбата „Хомосоц“, която се основава на издредване под ръководството на преподавателката по социология в СУ Вероника Димитрова, разказва за някои от тях, като например хипноза и предизвикване на гадене. В брошрата към изложбата се цитира книгата от 1963 г. „Въпроси на сексуалната психопатология“, чиито автори Иван Петров и Тодор Бостанджиев описват следния „терапевтичен“ метод:
„Условнорефлексното лечение на хомосексуализма представлява сексологична конкретизация на павловското учение. Касае се за лечебното използване на отвращението, което сами започват да предизвикват предишните перверзно еротизиращи дразнители след многократното им съчетание със състояния на повдигане и повръщане от еметични дози апоморфин. Има различни варианти на предизвикващи отвращение лечения. (…) Целият апоморфинов курс трае няколко денонощия. След завършването му болният бива подложен на друго условнорефлексно лечение, през време на което получава ежедневно мускулни инжекции тестовирон, съчетан с украсяване на стаята със снимки на полово привлекателни млади жени и със събуждане от сън с магнитофонни записи на полово възбуждащи женски гласове.“
Известният народен лечител Петър Димков, цитиран в изследване на историка Михаил Груев за хомосексуалността по времето на социализма, пък предупреждава:
„Най-вредни от всичко за душата и тялото са онанизмът, педерастията и лесбийството – те погубват много деца. За да предпазите детето от тези пороци, приучете го от най-ранни години към подходящ труд, възлагайте му задачи и не го оставяйте да стои в безделие.“
Освен промяна на сексуалната ориентация чрез труд, Димков препоръчва и други „методи“:
„Всяка вечер на тила и носа да се слагат торбички с хладък селски хлебен квасец, които се държат цяла нощ… Да се предпочита суровоядството и задължително преди обяд и вечер да се яде салата от суров кромид лук и магданоз по равни части, а след ядене да се изпива по една чаша вегетарианско вино, приготвено от сок от моркови, домати и грозде по равни части.“
(Заглавно изображение: д-р Геро Винкелман, екранен кадър от филма Хомо-лечение: Колко болна е конверсионната терапия?)
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
