By 
В първото издание на рубриката за блиц интервюта Genderland покани различни хора да отговорят на въпроса: „Ако Джендърландия е страна, как си я представяте?“ Получените отговори вдъхновяват и изненадват. Сред тях има земеделски утопии, видения в стил Фасбиндер и представи, с които самата Джендърландия не би се идентифицирала – например че е тоталитарна.
Джендърландия тепърва тръгва по пътя да си заслужи образа на нестереотипно, либерално, космополитно и миролюбиво пространство. Но живо я интересува какво мислят за нея хората, които би се радвала да я обитават, още преди да са я видели. И благодари за всяка от споделените визии. Защото какво е по-прекрасно за едно нестереотипно пространство от нестереотипни представи за него?
Проф. Анна Кръстева, преподавателка по политология и миграционни изследвания
Не място, а път – така си представям Джендърландия. Защто пътят е и проект, и хоризонт и мечта. А пълни торби от тях трябват, за да се забърка миксът от различие и равенство, иновативност и солидарност, оригиналност и топлота, бунтарство и решения, лидерство и приятелство, мечтания и ирония.
Пожелавам на Светла да брои не враговете, а приятелите си. Фейсбук приятелите, защото Джендърландия е виртуален проект за общност и мрежа за права и плурализъм. Приятелите и в общочовешкия, пред-Фейсбук смисъл, защото голямата въпросителна пред Джендърландия е ще успее ли да излезе от виртуалния уют на нета в грапавостта на реалността. А от враговете също има полза – и защото придават борбен хъс, и защото са несимпатично, но реалистично лице на плурализма – на мнения, позиции, идеали.
Пътешественик с вдъхновение, любопитство, кураж и хъс – такава Светла Енчеева е необходима на Джендърландия.
На добър път!
Венелин Стойчев, социолог и политолог
С много места за общуване, за човешки разговори, за споделяне, съпреживяване. С обърнати едни към други пейки и столове по парковете и градинките, по кафенетата и баровете, по площадите и площадките между къщите.
Също и с много пространства за изкуство. Галерии, сцени, зали… Но и за творчество на открито: представям си улични музиканти на ъгъла, детски хор на площада, група от аматьори, които рисуват залеза на по чаша вино, уроци по салса на дансинга под небето.
Въобразявам си Джендърландия като страна без огради, брави и ключалки, защото има съзнание за общност. Без дувари, бариери и охранители, защото има механизми за легитимност на правилата. Без привилегии, касти и класи, защото всички сме свободни да създаваме себе си и света, който обитаваме.
Виктор Лилов, издател, музикален мениджър, ЛГБТИ активист
Джендърландия през очите на белия православен българин, свикнал с изконните (си) ценности:
Страната, в която уникалното ти конкурентно предимство да си бял православен българин изведнъж се обезсмисля. Страната, в която за работно място трябва да се конкурираш с представители на общности, които по (твоето) право не са ти конкуренти – роми, хомосексуални мъже и жени, транссексуални хора, мигранти, чужденци, хора, търсещи закрила и много други.
Неприятното усещане, че те имат повече права от теб, всъщност е лъжливо – просто там, откъдето идваш, ти си бил привилегированият.
Това е мястото, в което кмет може да открие прайд шествие в София, а в него да участват представителен взвод от българската армия, полицаи, пожарникари и представители на повечето политически сили.
Място, в което имигранти и български граждани работят рамо до рамо и получават еднакво заплащане.
Място, в което семействата се състоят от хора, които се обичат, а Джендърландия гарантира с правната си рамка, че никой няма да ги дискриминира заради половата им идентичност или сексуална ориентация.
Място, в което деца не са подлагани на осакатяващи ги операции за определяне на пол без тяхно съгласие.
Място, в което хора, търсещи убежище, спокоен живот и адекватна професионална реализация не са депортирани, защото са с различен произход, религия или социален статус.
Място, в което зависимостта е състояние, което не те превръща в клиент на правосъдната система, а просто в човек, получаващ здравна помощ и психологическа подкрепа.
Място, в което всеки има еднакъв достъп до публичните ресурси и услуги (здравеопазване, образование, сигурност и др.) независимо дали живее в столицата и провинцията, а жизненият стандарт е еднакъв навсякъде.
Нима е толкова страшно това място? Може би не, ако не разчиташ на измислени ограничения, които ти дават шанс само защото си се родил такъв, че да те наричат „мнозинство“.
Защото какво е Джендърландия, ако не е мечта за място, в което хората са щастливи и свободни? Или щастливи, защото са свободни? Свободни да бъдат това, което са в място което гарантира тяхната свобода и им дава пространство за мечти?
Галина Лачева, въплъщение на свободата
Представям си Джендърландия като територия, чиито обитатели без изключение са наясно със значението на научния термин джендър, за разлика от изкривените му фолклорни интерпретации в някои други страни. Страна, в която се гледа с неодобрение на непознаването на разликите между джендър, пол, сексуална ориентация, сексуални отклонения и се вземат незабавни мерки за преодоляване на подобно невежество. С достъпни тълкувания на всички дефиниции. С разяснение на основанията на феминистите от ХХ в. да въведат по-широк термин, който позволява научните обяснения на възприятията ни за женственост и мъжественост да отчетат не само биологично детерминираните полови характеристики, но и социалните, и психологическите измерения на тези ни възприятия. С по-дълбоко исторически и по-широко географски препратки към други понятия, с които човешките същества са се опитвали да анализират околния свят – популярни хилядолетни понятия като ин и ян например.
В представите ми Джендърлания е страна, в която се проявява нулева толерантност към всички видове насилие, включително това на основание джендър. Страна, в която дискриминация и ограничаване на свободата са допустими единствено на база проявяване на насилие.
За мен Джендърландия е безопасно пространство, в което можеш да дишаш волно, защото се чувстваш разбран, приет и подкрепен от останалите джендърландци.
Ели Иванова, изследователка на визуална култура и фотограф-художничка
Ако Джендърландия беше страна, бих искала всеки да може да си избере мита на основаването ѝ. Насажденията да не са монокултури отглеждани с изкуствени торове, а натуралистични градини в които храстите, дърветата и цветята, дори и да са грижливо направлявани от ножица и лейка, видовете си съжителстват, откриват взаимодействия помежду си – благоприятни или не – и никой не сочи с пръст укорно чуждата неправилно замислена или хилаво поддържана. На която може би трябва само малко повече сянка или вода.
Вижте и фотографската визия на Ели Иванова за Джендърландия.
Иван Стоянов / Анджелика Съмър
Ако Джендърландия съществуваше, тя щеше да бъде всъщност Отвъдното, където всички се преселваме, след като умрем. В зависимост от това как сме се държали приживе, получаваме лаври или наказание от Богинята.
Ако Джендърландия съществуваше, щях да бъда ръкоположена като Света Майка Анджелика, Покровителка на Счупените Китки и Скъсаните Чоропогащници. В Джендърландия бихме могли да видим най-интересни чудеса и гледки. В Отдел „Непослушни“: Пожарникар с тиква вместо глава – вързан с вериги и ballgag в устата, свалени гащи – на задна му се изреждат Руският Император в булчинска рокля (в паузите Оранжевият Президент му прави дълбоко гърло, гол със сомбреро на главата), междувременно мъж с фес на главата го налага с камшик в латексов костюм, а ботушите му лиже Главореза от Чечения. В същото време виждаме жена, обвита цялата в памук, заключена в отсечката между „Попа“ и „Гарибалди“ за вечни времена, просеща по улиците, боса, защото токчетата ѝ са се изпотрошили, но е обречена всички еднорози, русали, гейове, гейки, фейове, интерсекс, турбо буч лесбийки, транс и небинарни дъговидни същества да не могат да я видят или чуят. Мъж с вратовръзка и костюм, който се дразни от нощния шум, влачи на врата си синджир-релса от трамвай номер 7 и е обречен да се опитва да се хвърли от Моста на влюбените, но никога да не успява да умре, а при всяко падане сменя не само пола, религията и етноса си, но и коефициента си на интелигентност. Междувременно нисък и неособено приятен на вид мъж със златен пръст е наказан да бъде преподавател в НАТФИЗ за вечни времена (можем да се съгласим, че е достатъчно жестока присъда – както за актьорите там, така и за самия него). А Най-Великият Български Скулптор е прокълнат да живее във вътрешността на една от своите собствени картини.
За всички останали, които сме слуш(к)али много и сме си кълчили джендърите с фусти, червила и брокати – общо взето ни очаква още от същото, само че в компанията на Фреди Мъркюри, Принс, Ейми Уайнхаус и Дейвид Боуи.
Лайла Аградо, транссексуална жена и активистка
Не си я представям, защото за мен джендърът (социалният пол) не бива да съществува. За мен това е форма на насилие над младия и развиващ се индивид от общността, а следователно, ако има такава страна, то тя ще е още един вид тоталитаризъм. Младият човек прави първите си стъпки в самостоятелността си, като прави своите лични избори, а когато те му се отнемат, го правим зависим и безпомощен. Аз не признавам силата/правата и управлението на единица над множеството и обратното. Хората трябва да се развиват, а оттам и обществото. За да стане това, те трябва да се научат, че животът на всеки е важен и че можем да живеем, без да ни се налагат правила и закони, угаждащи на определени лица.
Ако има фантастична страна, бих казала, че това трябва да е страна, в която няма да има нужда от закони, преследвания, в която всичко ще е уредено и мирно. В тази страна няма нужда да има човек, да се крие или разкрива, в нея общият прогрес няма да е за сметка на индивидуалния, и обратното. Тази страна би се грижила както за хората, така и за планетата си. Не знам как би се казвала и къде би била, но ето такава страна искам да има един ден…
Лилия Драгоева, политоложка, социоложка, индоложка, ЛГБТИ активистка
Представям си Джендърландия като хармонично място, в което джендърът не определя отношението към другите граждани. Малко е парадоксално – държавата, чието име включва думата джендър, ще е единствената държава на планетата, в която джендърът ще е без значение! Хората ще бъдат просто хора, без значение от народност (да, Джендърландия ще приема хора от други националности с отворени обятия!), раса, етнос, религия, възраст, увреждане, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на пола, образование, професия и материално състояние. Джендърите (така ще се наричат гражданите на Джендърландия) ще третират еднакво всички социални групи, вкл. белите здрави богати образовани хетеросексуални хора! Ей на това му се вика напредничав народ, съумял да приема различните!
Формата на управление ще е демокрация, въпреки че демокрацията далеч не е съвършена… Корупция обаче няма да има! Разделното събиране на отпадъци ще е вменено със закон, пластмасата ще е забранена за битова употреба, а всички автомобили ще са електрически! И, разбира се, 4-дневна работна седмица!
Ех, Джендърландия…
Марина Лякова, преподавателка по миграционна социология и социални изследвания на пола
Представям си Джендърландия като страна, в която възможностите за реализация на индивида не зависят изцяло от природни дадености, каквато е биологичният пол. Това може би звучи саморазбиращо се, поне в Европа, но съвсем не е.
До 1908 година например в Германия жените нямат право да следват. Днес, 110 години по-късно, повече жени, отколкото мъже завършват немски университети. Въпреки това те получават около 20% по-ниско заплащане от мъжете. Жените са преобладаващо жертви на насилие – по улицата, на работното място, в дома. Участието на жени в процесите на взимане на политически решения дори в либералните представителни демокрации е обидно ниско. Вижте парламентите и правителствата, но погледнете и телевизионните и радиостудия – колко пъти те са пълни само с мъже, които ни „обясняват света“. И колко по-рядко жените –политически анализатори и експерти получават достъп до публичното пространство. Не че няма квалифицирани жени, които биха били добри политици, или интересни събеседници, но те остават невидими. Тяхното мнение сякаш не е важно.
И това са „луксозните” проблеми – проблемите на жените в Европа и Северна Америка. Ако се вгледаме в по-широк контекст – в Китай или Индия шансът едно семейство да отгледа дъщеря е с пъти по-нисък – мъжкият пол се счита за толкова престижен, че много семейства взимат решение да прекъснат бремеността на жената, когато се очаква детето да е с женски пол. Жените много по-често са изложени на риск от бедност. Ако в Европа има социални системи, които могат да намалят донякъде този риск, в извъневропейските страни жените често са оставени на произвола – принуждавани са да проституират, продавани са в робство, подлагани са на патриархални репресии като насилствените генитални обрязвания, убийствата на честта и принудително сключване на брак.
Светът, в който живеем, е изпълнен с полово базирани неравенства. В същността си те са социални несправедливости. Надявам се Джендърландия да показва социалните и исторически причини за полово базираните неравенства и да допринася за преодоляването им. Успех!
Стефан Иванов, поет, писател, драматург
Представям си я по всякакви начини. Ако има страна, която е фокусирана толкова силно върху пола, че да се нарече така, то тогава има проблеми, които са свързани с него. Какви проблеми може да има с пола във време, в което човек може да се самоопредели полово като всякакъв или ако иска и има такава нужда и желание, да промени пола си? Проблеми със свободата? Проблеми с консерватизма? Проблеми с уважението на чуждата свобода? Проблеми на едни хора с други хора? Проблем на човек, който не признава други хора за пълноправни човеци? Тези проблеми не са нови и не са болезнена точка само за тази страна. Разрешават се с разговор, образование и срещи на живо. Различното рядко иска нещо друго, освен просто да съществува и да има условия за смислен и добър живот. Светът винаги е бил разнообразен и винаги са съществували определени практики или действия, които са представяни за пагубни или упадъчни, за извор на злото и ябълка на раздора. Винаги са били създавани виновници, които ни най-малко не са били виновни. Виновни са били предразсъдъците и страховете, насадени от тези, които имат полза от лесен и беззащитен виновник.
Друг начин, по който си я представям, е просто като място, където хората се обичат и полът няма значение, но стои в името на страната, за да се помни как е било някога и за да не се повтаря повече това разделение, да не се насажда повече омраза и неразбирателство. Любовта не е само един вид.
Татяна Ваксберг, журналистка, главна редакторка на българската секция на „Свободна Европа“
Още не съм ходила в Джендърландия, но имам безсрочна мултивиза за тази държава и знам, че по всяко време мога да отида. Разглеждала съм печата, който ми сложиха в паспорта служителите от тяхното консулство. На него пише нещо от Ръдиард Киплинг: “Десетки Кой, стотици Как и хиляди Защо”. Това е девизът на страната. Откакто го научих, се чудя какво точно имат предвид – че в Джендърландия се задават хиляди въпроси или обратното – че там отговарят на тях. Засега не знам кое от двете е по-вярно, затова се спрях на компромисен извод: Джендърландия е страна, в която въпросите са на голяма почит.
Друго не знам за Джендърландия, пък и не ми трябва. С питане – чак до Цариград.
Снимки: Ели Иванова: © Лео Понти, Иван Стоянов: © Анджелика Съмър, Татяна Ваксберг: © Марта Минчева, останалите: © Светла Енчева. Заглавна снимка: CIA – The World Factbook, Pulic Domain, колаж: Светла Енчева.
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
By 
By 
