Намиране

G.spot | В целта G.views | Вглеждания Избрано

Колко аборта се побират на върха на една пропаганда?

Споделяне

Колко аборта се побират на върха на една пропаганда? За логично мислещия съвременен човек този въпрос едва ли има повече смисъл от известното схоластично питане „колко дявола могат да се поберат на върха на една игла“. Повечето съвременни хора обаче не следват само логиката, а са склонни да се доверяват на пропаганда и манипулации. Особено ако са облечени в наукообразна форма.

Как идеята за забрана на абортите набира скорост у нас

Забраната на абортите практически не е била тема в България от края на тоталитарния период до началото на 2019 г., когато пиарът на военното министерство Александър Урумов, също и евангелист, започна да публикува в личния си блог текстове по темата. Урумов, който по-късно стана и кандидат за евродепутат от ВМРО не се ограничи в блога си, а организацията му БОРД дори плати за билбордове против абортите.

Темата постепенно се наместваше в публичното пространство, докато на 21 юни избухна с нова сила. БГНЕС разпространи информация на Националния център за обществено здраве и анализи за статистика (НЦОЗА) за абортите през първото тримесечие на тази година, според която има тенденция до края на годината те да станат над 23 хиляди. За сравнение, миналата година са били над 26 хиляди. БГНЕС споменава неназовани „източници в интернет“, според които нелегалните аборти били повече от легалните – странен подход за една информационна агенция.

В тази статистика влизат всички аборти, включително спонтанните и направените по медицински показания. Без нелегалните, които няма как да се проследят. Затова не е вярно и без това популисткото твърдение в статията, че „за една година България ще е загубила над 23 000 бъдещи българчета“ – много спонтанни аборти няма как да се предотвратят. Друг е въпросът, че детската смъртност у нас е два пъти по-висока от средната за Европа, но проповедниците на забраната на аборта се интересуват от неродените детски животи, не и от родените.

Защо насред юни НЦОЗА вади статистика за първите три месеца на годината и това се превръща в новина? Дали целта е през лятото, когато повечето хора почиват и няма да излязат на протест, да се отнеме правото на аборт на жените? Причината може и да е друга, но „новината“ за абортите отприщи медийни и политически реакции.

Същата сутрин в ефира на Bulgaria On AIR математикът проф. Михаил Константинов заяви в студиото на пригласящия му Андрей Арнаудов:

„Трябва да си върнем българите от чужбина – това е категорично. Трябват ни жени, които да раждат. Една нация зависи от жените, които раждат. И това трябва да стане до 35-годишна възраст.“

И така виновни за ниската раждаемост в България се оказаха… жените.

„Нова телевизия“ излезе с бомбастичното заглавие, че България е водеща по брой аборти в Европа. Самото заглавие е абсурдно, защото според цитираната статистика не става дума за брой, а за дял на абортираните деца на 1000 родени. Като се има предвид, че населението на България е многократно по-малко от това на някои други европейски страни, говореното за брой, а не за дял, е изключително манипулативно. В материала се твърди и че според Световната здравна организация (СЗО) страната ни е на първо място по аборти в света с 43 аборта на 1000 раждания – доста екстравагантна теза, особено при липсата на достатъчно надеждни и сравними актуални данни в световен план. „Нова“ интервюира експерт, според когото аборти правят предимно етническите българки. Сещате се за расисткия подтекст – българките не раждат, ромките реждат, „те“ ще станат повече от „нас“.

Скоро след това Волен Сидеров заяви, че в България трябва да има дебат за и против забраната на абортите. Това му изказване имаше доста по-голям обществен отзвук от други негови идеи, като например тази за реабилитацията на личността на Сталин. Защото очевидно не става дума за самотна инициатива, а за част от координиран процес. Впрочем да припомним и че през 2011 г. Сидеров предлагаше възстановяване на смъртното наказание. Та желанието му за забрана на абортите не ще да е, защото цени живота.

И все пак, толкова ли е тревожна ситуацията с абортите в България?

Статистиката е наука, която е толкова по-точна, с колкото по-големи числа работи. Несериозно е да се правят глобални изводи от моментни картини. Още повече – от сравнението на три месеца от една година с предходната година. За да разберем едни подхвърлени в медийното пространство числа, трябва да имаме солидна база за сравнение.

Преди да коментираме конкретни данни, е важно да кажем, че в статистическите данни за абортите има редица неясноти. Не е ясно какви данни се включват, както и дали всички държави подават едни и същи типове данни, да не говорим пък за методиката, по която са събирани. В тази статия се коментират данни на СЗО, понеже те обхващат по-дълъг период от време. Но според Евростат например делът на абортите в Европа е далеч по-нисък (като доста висок обаче се отличава този в Грузия, която не изпъква в статистиката на СЗО). Възможна причина е Евростат да не включва спонтанните аборти, а СЗО да ги включва. За тези методологически уточнения дължа благодарност на Боян Юруков. Стойностите за България за миналата и първото тримесечие на тази година, изнесени от НЦОЗА (43 аборта на 1000), също са многократно по-ниски от тези на СЗО за периода до 2015 г. А е малко вероятно за последните три години делът на абортите да е спаднал над десет пъти. Възможно е СЗО да включва и индикатори за приблизително изчисляване на нелегалните аборти.

Относителен дял на абортите в България на 1000 раждания. Източник: СЗО

Колко аборти са се правели в България през годините? Ето статистиката на СЗО за годините, за които има данни. Вижда се ясна тенденция, че делът на абортите у нас е намалял трайно – не само спрямо 90-те години, а и по отношение на социализма. Като се имат предвид демографските промени, в абсолютни числа намаляването ще да е още по-голямо. От 1970 г., откогато започва статистиката, чак до 2000 г. абортите у нас са повече от ражданията. Дори в статистиката да влизат спонтанните и нелегалните аборти, тя е стряскаща. Подобна е ситуацията дори през времето, когато социалистическият режим налага ограничения върху абортите от 1972 г. насетне, за да се повиши раждаемостта. Единственото изключение е през 1975 г. – „само“ 972 аборта на 1000 раждания. Раждаемостта действително се повишава, но абортите не намаляват.

След 1989 г. се наблюдава повишаване на дела на абортите на две вълни. Пикът на първата е 1992 г. – 1491 аборта на 1000 раждания. Тоест на едно родено дете имаме дете и половина абортирано. Сравнете това с актуалните 43 аборта на 1000 раждания (между които, вероятно, и спонтанните), за които се алармира в последните дни. Вторият пик е през 1997 г., тоест по време на голямата Виденова криза – 1371 на 1000. Оттогава насетне абортите плавно, но сигурно намаляват.

Изводът е, че откакто има СЗО има статистика за България, абортите у нас никога не са били по-малко, отколкото през последните години. А спрямо 1992 г. делът им е намалял няколко пъти. И то – при липса на забраната им.

Защо по времето на социализма (откогато има статистически данни) и през 90-те в България се правят повече аборти, отколкото се раждат деца? През първия период противозачатъчни (почти) няма, сексуална култура – също. Хората правят секс, пък… каквото стане. Абортите заместват липсващите противозачатъчни. През 90-те противозачатъчните стават по-достъпни, но сексуалната култура още не е особено развита. Освен това България минава през сериозни кризи с дефицити, купонна система, хиперинфлация, на моменти и глад. Да родиш дете в такава ситуация граничи с героизъм. Над милион души емигрират.

Абортите в България в сравнителна перспектива

Дял на абортите в Европа на 1000 раждания. Източник: СЗО

Тази графика изобразява динамиката на дела на абортите в Европа (Европа в широкия смисъл на думата, включваща и страните от бившия СССР). На нея се вижда, че през различни периоди има държави, в които се правят повече аборти, отколкото в България – например Румъния, Русия, Украйна, Естония. Но при всички страни, в които абортите са били масови, се наблюдава трайна тенденция към намаляването им и стабилизирането им в стойности, близки до средноевропейските. И тази тенденция е плавна. Това е знак, че не става дума за промяна в резултат на нов закон например.

Дял на абортите на 1000 раждания в Румъния (чеврената линия), Русия (горната синя линия), България (долната синя линия) и Украйна (оранжевата линия) Източник: СЗО

За Русия пикът е през 1993 г. – 2160 аборта на 1000 раждания. Тоест на едно родено русначе се падат по две и нещо абортирани. Особено драстичен обаче е случаят с Румъния през 1990 и 1991 г., когато на 1000 живородени деца се падат по около 3150 аборта. Да си го представим – повече от три абортирани деца на едно родено.

Защо толкова рязко скача делът на абортите в Румъния след 1989 г.? По времето на социализма в страната е приет закон за пълна забрана на абортитес цел повишаване на раждаемостта. Контрацептиви в аптеките няма. Всъщност българският закон за ограничаване на абортите е по образец на румънския, но не е чак толкова строг. Раждаемостта се повишава, но както и в България, абортите не изчезват. През втората половина на 80-те, когато техният дял е най-нисък (очевидно тогава законът се спазва най-строго), те са около 500 на 1000. С падането на режима на Чаушеско се премахва и забраната. Очевидно румънците са я възприемали като такова насилие върху личния си живот, че в първите години политическата свобода за тях се изразява основно в свободата да направиш аборт. После постепенно започват да използват и противозачатъчни.

Изводи за смислеността на забраната на абортите

Да обобщим. Статистиката е категорична – забраната на абортите, сама по себе си, не намалява относителния им дял в степента, в която той намалява без забраната им. До какво може да доведе тя? До увеличаване на абортите „по медицински показания“ (поради което на места по света са бивали забранявани и те, повече или по-малко). До повече криминални аборти, които носят сериозни рискове за здравето и живота на абортиращите жени. До абортиране в други държави, където това е легално. Или просто до още емиграция. Живеем в свободен свят, в Европейския съюз, много хора ще решат да отидат да живеят там, където държавата няма да контролира избора им да родят или не.

Решаващи за намаляването на дела на абортите са използването на контрацептиви и сексуалната култура. Силната католическа традиция също може да помогне. Такава в България обаче няма, а православието не може да се похвали с подобни постижения (вижте Румъния, Русия и Украйна). Така че, ако в България действително делът на абортите е на горната граница за Европа, въвеждането на сексуално образование в училище би могло да окаже положително влияние.

Само че същите, които са против абортите, са и против сексуалното образование. (Както и против забраната децата да бъдат бити. И против Истанбулската конвенция.)

Ценността на живота или повишаването на раждаемостта?

Основен аргумент на противниците на аборта е „защитата на живота“. В същото време, някои от тях, например Волен Сидеров, са за смъртното наказание. В България говоренето за забрана на абортите има и друго измерение – борба с „демографската криза“. В реториката на говорещите и в масовото съзнание тези теми някак се смесват – животът на нероденото дете е свещен, ама най-вече този на етнически българските дечица, които трябва да се родят, за да не загине нацията.

А всъщност става дума за различни неща. Човешкият живот е ценен сам по себе си, а не заради бройката и функцията (възпроизводството на нацията). Това разграничение обаче е важно, защото в зависимост какво точно искаме, ще получим различни резултати.

В развитите общества животът на отделния човек е ценност. Но се повишава и качеството на живот, не на последно място – и равнището на образование. А колкото по-образовани са хората, толкова по-късно и по-малко деца създават. Тези по-малко деца обаче са желани и съзнателно планирани.

Ако за нас е ценен човешкият живот, включително на неродените деца, ще искаме да има по-малко аборти. В такъв случай ще трябва да наблегнем на сексуалното образование и контрацепцията, без да забраняваме абортите. Защото това е, което работи.

Ако искаме нацията да се множи, тогава забраната на абортите има повече смисъл. Особено ако се придружи със забрана на контрацепцията. В такъв случай вероятно ще започнат да се раждат повече деца, но ще се правят и повече аборти. Било с фалшиви медицински показания, било нелегални. Това се доказва от статистиките за България и Румъния.

Впрочем тези статистики от времето на социализма имат една важна особеност – тогава беше забранено да напуснеш страната си. А днес може. Така че, ако целта е чрез забрана на абортите да се повиши раждаемостта, освен да се забранят контрацептивите, ще трябва да се затворят и границите.

Нека продължим да повтаряме тази перспектива, за да не допуснем да се случи:

  1. Забрана на абортите;
  2. Забрана на контрацептивите;
  3. Затваряне на външните граници на България.

Защото ако първите две стъпки засягат преди всичко жените, третата ще се усети от всички.

(Заглавно изображение: CC BY Tony Webster, Flick.)

Етикети
Светла Енчева
Светла Енчева

Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“.

  • 1

Може да харесате също