Намиране

G.cult | Култура G.interview | Интервю Избрано

Мария Димова: Изисква се смелост да си „джендър“

Споделяне
© Мария Димова – „Обратно напрежение“ (отрязък)

Мария Димова. Снимка: личен архив.

Мария Димова описва себе си така: „Любител фотограф. Запален велосипедист. Пътешественик. И, разбира се, джендър. 🙂 “ В рубриката на Genderland за култура G | Cult представяме нейни фотографии и разговор по повод на тях.

Мария, откога се занимаваш с фотография?

От повече от 10 години, но някак си глаголът „занимавам се“ ми звучи твърде сериозно. Моят интерес към фотографията и заниманията ми в тази насока са като цяло непрофесионални, некомерсиални и заради това неподправени.

Щракам или за социални каузи и инициативи, които считам за значими (като например за Храна, не война – София), или само за себе си и моя приятелски и роднински кръг.

Error 02.333 © Мария Димова

Как се зароди интересът ти към актовата фотография?

Беше спонтанно. Общо взето съм снимала всичко, което е чест от ежедневието ми. Голите ми снимки обаче разбуниха духовете из разни фотографски форуми и мисля, че именно негативните реакции ме мотивираха да продължа в тази насока.

Perspective © Мария Димова
Perspective © Мария Димова

Какво би казала на онези, според които изобразяването на голото тяло в изкуството изразява единствено и само секс?

Никога да не се поглеждат голи в огледалото, че да не си посегнат. Шегата настрана, много ми е мъчно за такива тесногръди и комплексирани хора. Голотата е най-естественото състояние на телата ни. Освен това, голотата и еротиката имат важно място във всички (визуални) изкуства откак свят светува.

Tender is the day © Мария Димова
Tender is the day © Мария Димова

Преди време Facebook те цензурира заради актовите ти снимки. Как интерпретираш, че за редица социални мрежи голотата е табу?

Да, имах фото страница във Facebook, и след като „доброжелатели“ докладваха неколкократно някои от актовите ми фотографии, цялата страница беше изтрита, а достъпът до акаунта ми – блокиран. Facebook не обича голи цици. Намира за неприлични даже и тези на 30 хиляди години, както стана ясно (а именно на Вилендорфската Венера).

Естествено, същото е и в Instagram. Общо взето голяма простотия. Не разбирам как наличието на женско зърно в едно изображение автоматично превръща съдържанието в порнографско. В тази връзка, искрено се зарадвах на кампанията, започната от артистката Микол Хебрън в знак на протест срещу тази политика на социалните мрежи – с голите снимки, където женските зърна са заменени с мъжки с Photoshop.

Settings © Мария Димова
Settings © Мария Димова

Според изкуствоведката Диана Попова Facebook може постепенно да бъде научен да прави разлика между изкуство и порнография. Споделяш ли нейния оптимизъм?

Тази статия ми беше много интересна. Иначе, логично е, ако Facebook бива съден редовно за изтриване на арт съдържание и блокиране на профили по тази причина, нещата да се подобрят или нормализират. Както казва Диана Попова, всичко в тази сфера е много динамично и съвсем скоро вероятно ще бъде толкова различно, колкото сега не можем да си представим.

.... Модел: Диана Христова. © Мария Димова
…. Модел: Диана Христова. © Мария Димова

В Музея на фотографията в Берлин, който в голяма степен е свързан с творчеството на Хелмут Нютън, се замислих, че според моето възприятие неговата фотография някак обективира жените и, по-общо, моделите му (дори да са мъже, впрочем). За разлика например от фотографията на Ани Лейбовиц, която по-скоро се стреми да покаже характерното в хората, които снима. Знам, че от два примера не бива да се генерализира, но според теб има ли разлика между мъжкия и женския фотографски поглед към човека и тялото му?

И аз наскоро посетих Музея на фотографията в Берлин и донякъде споделям твоето възприятие за нещата на Хелмут Нютън. Според мен това усещане за обективиране на моделите му донякъде идва от факта, че той снима предимно знаменитости и като че ли акцентира върху красотата, модните тенденциии на дадената епоха и т.н. Не търси толкова индивидуалността, както Лейбовиц, или поне така ми изглежда на мен.

Have a Cigar © Мария Димова
Have a Cigar © Мария Димова

Не че Лейбовиц не снима знаменитости… Комай най-известната ѝ снимка е портретът на Джон Ленън и Йоко Оно на корицата на Rolling Stone.

О, да, да! Тази снимка е култова. Не бих генерализирала от това сравнение, да.  Но ми се струва, че би могло да се говори за разлика между мъжкия и женския фотографски подход, за погледа не съм сигурна. Най-общо казано, някои клишета за разликите между половете изглеждат верни: мнозинството от жените подхождаме по-емоционално и разчитаме повече на интуицията си, а мъжете са по-добри в техническите аспекти, в улавянето на динамични моменти. Разбира се, има много изключения.

Let me in © Мария Димова
Let me in © Мария Димова

Защо, според теб, голото женско тяло е много по-разпространено в изкуството от мъжкото? Мъжката актова фотография като че е най-разпространена в рамките на гей културата…

Отговорът е много прост – защото повечето хора на изкуството са мъже. Жените навлизат и добиват популярност доста по-късно в тази сфера, исторически погледнато. Повечето мъже артисти са хетеросексуални. Някои не са – което отговаря и на втория въпрос.

Но има и изключения. На прима виста се сещам за един благотворителен фотографски проект, на който се натъкнах случайно във Facebook – Просто Кольо. Не познавам момчетата, които стоят зад проекта, обаче никак не приличат на гейове, а правят календари със снимки на голи мъже и използват парите от продажбата за разни благотворителни каузи. А фотографиите наистина си ги бива, някои са доста оригинални (и забавни), поне според мен. Много се изкефих на тази инициатива и на смелата им идея. Слава богу, Facebook не е така негативно настроен към голата мъжка гръд, както към женската.

Sinner Saint © Мария Димова
Sinner Saint © Мария Димова

Според теб има ли потребност от сайт като Genderland и защо? Лично ти какво би искала да четеш/виждаш на сайта?

Определено има нужда от такъв сайт и изобщо – от нестереотипни пространства. Струва ми се, че и действителността, и медийното пространство все повече налагат всякакви стереотипи и социални роли. Изисква се смелост да си по-различен в каквото и да е отношение, или, казано по-просто, да си „джендър“. Да си на 30+ без значима кариера и сериозно гадже, да си гей, да си жена с неизскубани вежди, мъж без шофьорска книжка или вегетарианец. Примерите са много и изглежда като да стават все повече.

Balkanton © Мария Димова
Balkanton © Мария Димова

Харесвам Genderland и го чета редовно. Би ми се искало да се развие арт рубриката.

Интервюто с теб е предвидено точно за тази рубрика, впрочем, така че ти допринасяш за развиването ѝ. Какво друго би казала, за което не съм те попитала?

Ами бих искала да кажа, че за мен лично е най-важно снимките ми да предизвикват някакви емоции. Отрицателни също става.

Друго важно нещо, конкретно за актовите ми фотографии, е, че почти винаги са колаборативна работа между мен и моделите. Често има импровизация и доста шеги и закачки. Особено се забавлявахме при заснемането на “Обратно напрежение” и “Error 02.333”. Последната всъщност изглежда и се казва така поради някаква грешка на Photoshop, която толкова ми хареса, че я оставих така. Напомня малко на Уорхол и е безспорно най-„джендърската“.

Обратно напрежение © Мария Димова
Обратно напрежение © Мария Димова

Също искам да ти благодаря за поканата и да пожелая на Genderland успех и много верни читатели и съмишленици. Повече джендъри за една по-поносима (витруална) среда! 😀

Заглавна снимка: Отрязък от „Обратно напрежение“. © Мария Димова

Етикети
Светла Енчева
Светла Енчева

Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“.

  • 1

Внимание: 18+

Тази публикация съдържа качествено изкуство. Но ако не сте пълнолетни или ако много лесно се скандализирате, имайте предвид, че съдържанието не е „за деца“. Въпреки че според Джендърландия гледките и посланията на насилие, на които децата са изложени всекидневно, са къде-къде по-скандални от човешкото тяло.