Намиране

G.views | Вглеждания Избрано

„Направи ми сандвич“

Споделяне

Може би сте чули тази история. Едно 16-годишно момиче от Австралия, Джейд Хамайстър, много смело и с приключенски дух, покорява Северния и Южния полюс. Прави TEDx презентация, в която окуражава момичетата да бъдат смели и да не се страхуват да предприемат рисковани проекти. Но сред коментарите под линка на стената си получава множество коментари от мъже с подигравателното „Направи ми сандвич.“ Така де, едно момиче не трябва да си позволява да мечтае за големи неща; нейното най-голямо предизвикателство си остава кухнята, където да се погрижи за комфорта на мъжа.

Презентацията на 16-годишната Джейд Хамайстър (на английски език)

Наскоро спорих с една моя много активна студентка, която се възмути от мой коментар за джендър ролите и попита какъв е проблемът жените да си останат в кухнята. Никакъв не е проблемът, ако това е тяхното желание, разбира се. А и всеки би трябвало да може да приготви храна за себе си и за близките си, независимо дали е мъж или жена. Проблем е, когато тази роля е строго фиксирана и единствено от жените се очаква да се грижат за храната, а от мъжете – „да носят бекона“, както е в английския израз, но не и да го сготвят. Може да е било така някога. (Колко някога? Има данни, че първобитните хора са били доста егалитарни; с изграждането на идеята за собственост някак се променят ролите и жената се превръща в собственост на баща си, а после на мъжа си.) Но днес вече имаме прогрес и жените, поне на хартия, в повечето страни се признават за равни с мъжете, извоювали са си ред права. Учат, работят, не са нечия собственост и дори сами имат право на собственост.

Така че проблем е, когато въпреки тези права, на жените все още им се отрежда място главно в кухнята, в спалнята и в детската, но не и в училище, не и в университет, не и в парламента, не и в офиса, и със сигурност не и в Овалния кабинет. Когато от жените се очаква главно да бъдат красиви и добре поддържани, но не и активни, да имат мнение, да отстояват позиции. Когато филмовата индустрия, рекламите, медиите, популярната култура отвсякъде ни бомбардират с образи на жени в традиционни джендър роли. Когато момичетата, които чупят тези стереотипи, получават послания да си стоят у дома, за да правят сандвичи на някой мъж.

Проблем е също, че много днешни момичета с лекота приемат и повтарят много от критиките, отправяни към феминизма, и се разграничават от него.  Добре е да не забравят, че точно на него дължат това, че днес могат да гласуват, да ходят на лекции, да имат професия и финансова независимост, дом, а също и банкова сметка. Имат също право на избор дали да се омъжат или не, дали да родят и отглеждат деца, или не, дали да останат у дома с децата, или не. Жените преди тях не са имали никое от тези неща и са жертвали много, за да ги получат и оставят след себе си. За щастие, много други момичета днес разбират защо е важно да са феминистки и го заявяват открито. Линкът впрочем дойде от друга моя активна студентка, което много ме зарадва.

Разбира се, че в сравнение с предишни години, десетилетия и векове, прогрес има. Равенство има – в много по-голяма степен от преди. Но първо, това равенство не е паднало от небето, нито е подарено от мъжете, които изведнъж са си казали „Абе я да дадем малко права на жените“, а е извоювано трудно и както свободата, е нужно да се отстоява всеки ден. Второ, получените права съвсем не изчерпват всички проблеми. И макар и днес жените да имат много повече от предшественичките си, все още им се налага да се борят с невидими бариери, със „стъкления таван“, който спъва развитието им, с предразсъдъци, стереотипи, със сексистки нагласи и подмятания, с насилие, основано на пола и опитите да бъдат „вкарани в правия ред“, ако се отклонят от отредената им роля. Или с невъзможността да получат желана от тях роля, ако не дадат това, което някой режисьор, продуцент или просто шеф иска от тях в замяна.

Освен това, паралелно с прогреса се наблюдава и регрес; има немалко опити да се върнат нещата към по-ранен стадий, да се върнат жените отново в кухнята, да се сведат до инкубатори за бебета и обгрижващи мъжете, да им се отнемат извоювани вече права. Примерите са много – от избора на 45-ия американски президент до избора на бразилския такъв и политиките, които се налагат в резултат. Както и изцяло промененият обществен климат – от зачестилите изяви на Българската православна църква за традиционната роля на жената и опита да се наложат библейски норми към съвременния светски дневен ред до също така зачестилите изяви на Българската социалистическа партия в подкрепа на традицията. При все че в основата на идеологията ѝ (уж) стои равенството на половете и отхвърлянето на религиозната догма.

Впрочем атака за придържане към традиционните джендър норми има не само върху жените. Неотдавна Даниел Крейг, последният Агент 007 и един от най-мъжествено изглеждащите актьори, беше нападнат от британски консервативен журналист, защото носи детето си в слинг, което не било мъжко поведение. Крейг, между другото, е един от мъжете с ясна позиция в подкрепа на джендър равенството, както се вижда и от този впечатляващ клип, с който актьорът поздрави жените за Международния ден на жената през 2011 г.  И съвсем не е единствен. Бенедикт Къмбърбач и Том Хидълстън също не се свенят да се нарекат феминисти; а сред политиците, Джъстин Трюдо и Барак Обама нееднократно са заявявали подкрепата си за каузата на равенството между половете. Кауза, която има нужда от подкрепа както от жени, така и от мъже, за да успее.

Може би знаете как завършва тази история. Джейд все пак прави сандвич на хейтърите. Снима се с него на Южния полюс и им казва: „Направих ви сандвич (шунка и сирене), сега карайте ски 37 дена и 600 километра до Южния полюс и можете да го изядете.“

Заглавно изображение: Южен полюс – CC0 Public Domain, Жена поднася храна – Clker-Free-Vector-Images, Pixabay, колаж – Светла Енчева.

Етикети
Емилия Славова
Емилия Славова

Емилия Славова е университетски преподавател и социолингвист, изучаващ взаимовръзките между езика, обществото и културата. Една от областите на професионален интерес е маркирането на рода (джендъра) в езика и промените в съвременния английски език в посока на недискриминиращ, включващ език, което я отвежда до неподозираните вариации на пола в природата.

  • 1

Може да харесате също