Сексуална ориентация

Сексуалната ориентация се отнася до това – хора от какъв пол привличат сексуално, емоционално и/или романтично някого. Казано с други думи – в хора от какъв пол човек се влюбва и с хора от какъв пол иска да прави секс. Или просто – по хора от какъв пол си „пада“.

За различните видове сексуална ориентация речникът на Genderland ще предложи подробни статии, но засега можем да кажем накратко и без претенции за изчерпателност:

• Жените, които са привлечени от мъже и мъжете, които са привлечени от жени, са хетеросексуални.
• Жените и мъжете, които са привлечени от собствения си пол, са хомосексуални.
• Хората, които харесват и мъже, и жени, са бисексуални.
• Онези, които харесват хора, които не се вместват в типичните характеристики за мъж или жена, се наричат пансексуални.

Има множество опити за класификация на сексуалните ориентации, в които се включват и междинни варианти като например кюриъс (хора, които са любопитни да пробват с представители на пол, който принципно не ги привлича). Според Джендърландия сексуалната ориентация и сексуалността изобщо е по-скоро спектър, отколкото скала.

Не е нужно някой да е правил секс с хора от определен пол, за да знае, че те го привличат.

С кого човек прави секс не е непременно свързано със сексуалната му ориентация. Ако сексът е например по принуда, по работа или от чувство за дълг, фактът, че го има, не дава отговор за сексуалната ориентация на онзи, който участва в него.

Ето няколко примера. Ако един мъж изнасили друг, изнасиленият не става гей поради това. Ако същият изнасили лесбийка, тя няма да стане хетеросексуална. Има проституиращи мъже, чиито интимни връзки са само с жени. Има хомосексуални, които сключват брак и правят деца, за да прикрият ориентацията си или защото „така се прави“. Има и хомосексуални, които правят секс, за да имат собствени деца, създадени по естествен начин.

Съществуват дискусии дали сексуалната ориентация е вродена, или или е резултат на социални фактори, или на характерови особености. Сред ЛГБТИ активистите през последните години надделява становището, че тя е по рождение. Така обаче е трудно да се отговори на някои въпроси, като например защо някои хора променят сексуалната си ориентация през живота си. Дали са били „програмирани“ на еди-каква си възраст да си сменят ориентацията? Или преди са се самозалъгвали, а после са разбрали какви са всъщност?

Има и схващане, че огромната част от хората са бисексуални. Че сексуалността е спектър, както казахме по-горе, а не полюси. И различни фактори (социални, биографични, характерови, биологични) позиционират човек в някаква част от спектъра. Но понеже обществото изисква ясни идентификации, повечето хора се идентифицират като хетеро или хомо.

Ако нещо не е вродено, това невинаги означава, че е въпрос на избор. Нито че зависи пряко от възпитанието или че може да бъде променено по желание или чрез „терапия“. Правени са изследвания, резултатите от които сочат, че децата, отглеждани от хомосексуални двойки, не стават хомосексуални. Поне не повече от децата с хетеросексуални родители.

Внимание!

Сексуалната ориентация не променя джендър идентичността на човек. Тоест: мъж, който харесва мъже, продължава да е мъж, а не става жена. Жена, която харесва жени, си е жена, а не мъж. Иначе нямаше да са хомосексуални, нали?

Схващането, че хората, които не са хетеросексуални, не са „истински“ мъже или жени, се дължи на стереотипите за мъжественост и женственост.

• Share on Facebook
• Tweet it
• Email

Genderland

Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.