By 
Има ли трети пол? Най-краткият отговор е – и да, и не.
Ако под „няма трети пол“ имаме предвид, че съществуват само жени и мъже, а между тях няма нищо – не, не е така. Има хора, чийто биологичен пол или джендър идентичност не могат да бъдат еднозначно определени. Тях имаме предвид, когато говорим за небинарен пол, който по-често наричаме трети.
Ако обаче искаме да кажем, че половете са ясно отграничени помежду си и можем с точност да кажем колко са те на брой, в такъв случай – трети пол няма. Как така?
В статията за бинарността и небинарността разгледахме метафората за пола като полюс. Ако мислим половете като полярни противоположности, къде слагаме третия пол? На „екватора“? За разлика от полюсите, екваторът е окръжност. Той минава и през Латинска Америка, и през Африка, и през Азия, и през няколко океана. А освен екватор има и паралели, и меридиани.
Тази метафора е полезна, за да си представим, че полът може да се различава от „идеалните“ варианти за женско и мъжко по безброй начини и степени. Няма как да ги преброим, защото границите между тях са плавни – както при спектъра на цветовете.
Затова, освен че са фалшиви новини, са безсмислени възмущенията на разни хомофоби, че някъде пишело, че има 14 или еди-колко си пола. Между мъжкото и женското има безкрайност от различни вариации. Двама души не стават „от един пол“ поради това, че са небинарни.
Какъв тогава е смисълът да говорим за трети пол? Това служи за улеснение, когато искаме да подчертаем, че има хора, които не са мъже или жени в биологично отношение или не се определят нито като мъже, нито като жени.
„Третият пол“ ни е нужен най-вече в случаите, когато се иска от хората да кажат какъв е полът им – в лични документи, формуляри, анкетни карти и т.н. За небинарните хора всеки път е насилие върху личността им да трябва да се определят или като жени, или като мъже. Ето защо все по-разпространена става възможността да се отбележат като нещо друго. В някои страни тази възможност вече е налична и в личните документи, но невинаги обхваща всички небинарни хора.
Частичен, но важен случай за необходимостта от „третото квадратче“ са интерсекс хората. Родени с неясен пол, те са били подлагани на принудителни операциии и хормонални терапии, за да „заприличат“ на жени или на мъже. На някои места това още се случва. Но все повече страни предоставят възможността, когато се роди интерсекс дете, то да не се вписва като момче или момиче – докато и ако реши да се определи като едно от двете.
В различните страни, където има „трето квадратче“ за пол в личните документи, то се нарича по различен начин. В Германия например е divers – т.е. „разнообразен“ пол. В българските документи такава възможност засега няма. Доколкото има анкети, които включват трета опция за пол, обикновено този вариант се нарича „друг“.
Внимание!
Безсмислено, а и невъзможно е да броите колко пола има между мъжкото и женското. Различните биологични специфики и различните начини, по които се идентифицират небинарните хора, не са различни полове. За ужас на хомофобите разнообразието е нещо безкрайно.
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
