By 
Още с анонсирането си книгата на Светла Баева и Рая Раева „В като вагина“ стана обект на множество поляризирани реакции – от бурно възмущение до безкритична възхвала. Това е логично с оглед на нарасналата поляризация у нас по отношение на всичко, свързано със сексуалността, правата на жените и на децата. А книгата има отношение и към трите теми, защото представлява опит за сексуално образование на момичета, които са основно във възрастовата група между 12 и 14 години.
В Джендърландия ще представя (в хронологичен ред) три прочита на книгата, които се опитват да са по-нюансирани и аналитични:
- „В като вменяване на вина“ – моя статия, публикувана в сайта „Тоест“.
- „В като пропуснат шанс“ – статия на Ели Иванова, публикувана в личния ѝ блог.
- „За една книга повече“ – влог на Станислав Атанасов:
И Ели Иванова, и Станислав Атанасов са важни за Джендърландия личности. Ели Иванова гостува на сайта с фотографската си Земеделска утопия за Джендърландия. Станислав Атанасов е давал ценна обратна връзка за някои от статиите в речника, а тези от тях, свързани с Kink и BSDM, щяха да са невъзможни без него. Освен това, като експерт по киберсигурност е спасявал сайта след пробиви в сигурността му, и то безвъзмездно.
Собствената си статия няма да коментирам – достатъчно нескромно е, че я споменавам. Прочитите на Ели Иванова и Станислав Атанасов ми помогнаха обаче в някои отношения да прецизирам позициите си, защото засягат теми, върху които не се бях замисляла.
Двамата изхождат от коренно различни предпоставки, но някои от изводите им по отношение на книгата съвпадат. Например в критиката си по отношение на илюстрациите, които според тях би трябвало да са по-подходящи за българския контекст.
Моята интерпретация е по-различна – смятам, че художничките са искали да бъдат адекватни на съвременния феминизъм, който акцентира върху разнообразието и интерсекционалността, вместо върху средностатистическото. Интерсекционалност означава, че един човек може да бъде дискриминиран едновременно по няколко различни признака, които се наслагват един върху друг и увеличават стигмата. Например – жена, бежанка, чернокожа, ХИВ-позитивна. А в България има и мюсюлманки със забрадки, и чернокожи жени, и такива на инвалидни колички, но сме свикнали да не ги забелязваме.
Съгласна съм със забележката на Ели Иванова, че би било по-добре надписите на картинките да са на български, а не на английски. Що се отнася до критиката за липсата на илюстрации, представящи ромски жени, според мен някои могат да се интерпретират и като изобразяващи такива, като например тази:
Намирам за основателна и критиката на Ели Иванова, че книгата е насочена към тийнейджърки от средната класа, които имат баня вкъщи, достатъчно бельо и се къпят всеки ден. По данни на Националния статистически институт през миналата година повече от една четвърт от българските деца са изложени на риск от бедност, а почти 40% са понасяли материални лишения. Немалко деца в България живеят на места, където дори няма течаща вода. Друг е въпросът, че, както отбелязва Ели Иванова, някои не се къпят всеки ден не защото нямат възможност, а от убеждения, били те от екологично или здравословно естество.
В книгата се говори за менструална бедност, но не се допуска, че някои от читателките може да са част от „менструално бедните“, а не да са единствено в позицията да могат да помагат на такива.
В този контекст мога да приема позицията на Станислав Атанасов, който намира за излишна графата в таблицата за превръзките, тампоните и пр., в която се уточнява за всяко от тях дали се рециклира. В България има момичета без достъп до кофи за боклук. От друга страна, разбирам и аргумента на авторките да включат това, защото съвременният феминизъм е и екологично чувствителен.
Станислав Атанасов обръща внимание върху една сериозна опасност. Авторките на книгата съветват читателките да запишат в книжката кои са ерогенните им зони. Целта на предложението е по всяка вероятност момичетата да приемат сексуалността си като нещо нормално и да могат да посочват какво им харесва. Опасението на експерта по киберсигурност обаче е – какво ще стане, ако това интимно съдържание попадне в ръцете на хора, които могат да злоупотребят с него и да го използват срещу въпросното момиче? Много тийнейджъри имат клюкарстващи братя или сестри, свръхконтролиращи родители, съученици, склонни да упражняват тормоз и т.н.
И Ели Иванова, и Станислав Атанасов смятат, че е малко вероятно читателки да се обадят на посочените телефони на „Анимус“ или на линията за насилие над деца, ако са в опасност. По мои впечатления тези линии се ползват от немалко деца и жени в риск, а за някои те са единствената възможност да споделят и да потърсят помощ. Центърът за безопасен интернет имаше (не знам дали още има) и чат линия, тъй като на много деца им е по-лесно да чатят, отколкото да говорят по телефона. И все пак смятам полезно предложението на Станислав Атанасов, че момичетата могат да се посъветват да поговорят с някой близък и доверен човек, ако имат такъв наоколо, преди да звънят по телефони.
Това са само част от аргументите по отношение на книгата в двата прочита. Дано тази статия е предизвикала интерес у читателите да се запознаят с тях.
(Използваните илюстрации от книгата са на Борислава Караджова и Михаела Караджова.)
Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовна авторка в „Тоест“.
By 
By 
By 
