By 
По-голямата част от този текст е писана преди близо две години. Досега статията остана непубликувана, за да не се изтълкува като приятелски огън и да няма обидени. Ала понеже проблемът постоянства, явно е необходимо статията да види бял свят.
За какво става дума?
Организациите, вкл. ЛГБТИ+ организациите, работят по проекти. Това е необходимо, за да се издържат. В огромната част от проектите е задължително така нареченото медийно отразяване. Затова организациите пишат прессъобщения и ги пращат на различни медии. За ЛГБТИ+ организациите в България кръгът на „приятелските“ медии е твърде тесен.
За една медия пък е важно да има съдържание. Затова медиите се радват, когато получат нещо, което могат лесно да отразят. В България е широко разпространена практика получените прессъобщения да се отразяват едно към едно. Така и медиите са доволни, че публикуват повече статии, и журналистите – че си заработват поне част от заплатата или хонорара с минимални усилия, и изпратилите прессъобщенията – че гледната им точка е отразена по начина, по който са искали.
Джендърландия обаче упорито отказва да препечатва.
Което не означава, че не иска да получава прессъобщения – напротив. Означава, че не ги публикува едно към едно. Това е изрично записано както в раздела За Genderland, така и в Общите условия на сайта.
И тъй като зад Джендърландия стоя аз и не желая да се крия зад името на сайта – аз съм тази, която отказва да препечатва. Когато в пощата на Genderland се получи прессъобщение, отговарям, че не публикуваме такива, и предлагам да свърша допълнителна работа – например да взема интервю от представител на организацията. Така ще съм положила повече усилия, но ще е създадено уникално съдържание.
След предложението ми обикновено организацията се отказва. За нея е важно да си отчете проекта, а финансиращите институции не се интересуват колко смислено и уникално е отразен той. Те искат да си прочетат името в статията и да се уверят, че изискванията им за публичност и визуализация са спазени.
Предложенията да публикувам едно или друго медийно съобщение идват от приятели и съмишленици. Че кой друг би искал да бъде представен в сайт с такова „противоконституционно“ име? Ето защо смятам за важно да изясня мотивите за отношението си към прессъобщенията.
Идеята за Джендърландия възникна като реакция на процесите на загуба на смисъл
в резултат на скандала около Истанбулската конвенция. Подмяната на понятието джендър показа колко далеч отиващи последици може да има отказът от мислене и разбиране:
Конституционният съд излезе с абсурдно решение. Блокираха се проекти за равенството между половете. Безкрайно се затрудни работата на неправителствените организации, че даже и на университети, в училищата и детските градини – дори в случаите, когато не са включени пряко деца.
Затрудни се дейността и на много институции. Съдилища започнаха да излизат с отрицателни решения по дела за смяна на гражданския пол на транс хора. Чувствително се увеличиха хомофобията и трансфобията.
За всички тези ефекти вина носят не само действащите лица в пропагандната кампания, а и медиите, които представят позициите им като факт – без критичен прочит, сравнение и проверка, без контекст, без въпроси.
След няколко години публикуване на откровени глупости в резултат на пропагандата, Институтът за български език на БАН ги кодифицира с аргумента, че това пише по темата „джендър“ (че за целта ИБЕ е чел точно определени медии, е друга тема).
Но да се върнем на прессъобщенията.
Кой изпраща прессъобщения до медиите? Обикновено това са институции, неправителствени организации, фирми (в общия случай техните съобщения трябва да са платени, но това невинаги го пише), понякога и неформални групи, медии… списъкът е дълъг.
Защо го правят?
- За да информират.
- За да бъде отразена определена гледна точка (може да е тяхната, може и да е тази, в която искат хората да повярват).
- Защото работата им включва да има медийно отразяване и затова им се плаща – работят по проект, пиари са и т.н.
Информирането е най-чистият вариант, но и най-рядко срещаният. За да информираш за нещо, обикновено имаш мотив да го правиш – било ценностен, било комерсиален или някакъв друг.
Джендърландия публикува информация за някои събития и без изрично да e получила прессъобщение за тях. (Не за всяко тематично събитие, защото поддържам сайта сама нямам безкраен капацитет.) Сайтът се стреми обаче да представя информацията така, както не е отразена другаде до този момент. Не непременно по-добре, ала с разбиране, контекст и собствен почерк.
По същия начин Джендърландия публикува и информация за проекти, разпространена от неправителствени организации. Ако става дума например за изследване, по-скоро ще направи анализ на резултатите, въпреки че е по-трудоемко, вместо да копира написаното от организацията, колкото и да е смислено.
Причината да се полагат повече усилия
и в Джендърландия да има по-малко публикации, но само собствени или такива, които ги няма на български език на друго място, е, че мисията на сайта е да създава смисъл.
Джендърландия не разчита на външно финансиране – нито от реклами, нито от дарения, нито от проекти. Така че сайтът няма материален мотив за повече кликове или рейтинг и е свободен да се посвети изцяло на смисъла.
А смисълът се удържа, като се спазват определени стандарти, като например изясняване на контекста, проверка на фактите, събиране на допълнителна информация и представянето ѝ по адекватен начин. Ако се чудите какво общо има проверката на фактите с проектните прессъобщения,
ще разкажа една история:
Мои бивши колеги пратили до медиите прессъобщение за събитие. Впоследствие се случило нещо, поради което събитието не се състояло. Това не попречило на сума ти медии да отразят несъществуващото събитие, сякаш са присъствали на него. Защото са получили прессъобщение.
Да, извън Джендърландия работя и като журналистка, и като социоложка, участвам в проекти и изследвания. Писала съм прессъобщения, знам какво е да си от другата страна. Ала винаги съм се радвала, ако някой журналист прояви мисъл и не „копипейстне“ прессъобщението ми. Разбира се, в степента, в която „мисълта“ не се изразява в неразбиране, грешки, манипулации и всевъзможни форми на подмяна на фактите.
Ако на човек отчитането на проекти му е по-важно от смисъла, така и няма да разбере защо някой си създава допълнителна работа, вместо да „копипейстне“. Макар да няма претенцията да е „сериозна медия“, Джендърландия не е такава – тя държи на определени стандарти. Впрочем именно това е причината в нея дори първоаприлските новини да изглеждат достоверни.
(Заглавна снимка: CC BY-SA Chris Christian, Flickr)
Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовна авторка в „Тоест“.
By 
By 
