Отношението към ЛГБТИ хората в България през последните 6 години се влошава. Това сочат резултатите от национално представително проучване на социологическата агенция ТНС ББСС, съобщава Фондация GLAS. Проучването е проведено с над 1000 души в периода август-септември 2018 г.

Според Европейското социално изследване между 2006 и 2008, отхвърлянето на правото на ЛГБТИ хората да живеят живота си както преценят, достига 30% от общото население. През следващите четири години делът на неприемащите намалява до 18%. Тази тенденция обаче се оказва нестабилна. Изследването, проведено по поръчка на GLAS, показа ново увеличение, при което делът на отхвърлящите достига 25% от общото население.

Според данни за България от Изследването на Европейските Ценности, което се е провело на 4 вълни през годините, през 1999 г. 54% от хората са посочили, че не желаят хомосексуални хора за съседи. Резултатите от 2008 г. сочат известно подобрение по този показател, като 51% от хората споделят, че не желаят хомосексуални хора за съседи. Данните от проучването, оповестени от GLAS, сочат значително влошаване на нагласите – днес над 65% от хората не желаят хомосексуални хора за съседи.

Повече от половината респонденти са съгласни, че ЛГБТИ хората избягват държането на ръце на публично място и че транссексуалните хора се въздържат да изразяват свободно своята полова идентичност поради страх от нападение, заплаха или тормоз. В същото време, по-малко от 6 от 10 души смятат, че ЛГБТИ хората могат да живеят живота си, както преценят, а две трети от българите не биха искали да имат такива съседи.

Отношението към бисексуалните хора и лесбийките е относително по-благоприятно в сравнение с гей мъжете и транссексуалните хора. Жените и по-младите показват по-малко неблагоприятни нагласи към ЛГБТИ хората.

Докато 68% от хората в България биха били съпричастни към хетеросексуална двойка, нападната на улицата, ако става дума за двойка лесбийки, съпричастността спада до 48%, а за гей мъже – 38%, а за транссексуални – 39%.

Всички респонденти демонстрират най-високи нива на социална солидарност, когато жертвите са хора с увреждания, и най-малка вероятност за намеса, когато жертвите са транссексуални хора. 57% твърдят, че биха се намесили, ако видят да бият човек на улицата. Ако знаят обаче, че става въпрос за лесбийка, на помощ ще се притекат 47%, на гей мъж ще помогнат 42%, а на транссексуален – едва една трета от хората, или 33%.

Ниските нива на съпричастност към транссексуалните жертви на нападение според Фондация GLAS означават, че те са изложени на по-голям риск от престъпления от омраза.

По данни от групови дискусии с ЛГБТИ хора, проведени от GLAS, тези от тях, които са жертви на престъпления от омраза, не са склонни да ги съобщават в полицията. Те не се обръщат към органите на реда от страх да не бъде разкрита сексуалността им, поради липса на закон, наказващ хомофобията и трансфобията, защото смятат, че извършителите ще останат ненаказани или защото се страхуват от хомофобско отношение от страна на полицията.

Изображения: Фейсбук страницата на Фондация GLAS.