By 
Genderland въвежда рубрика за читателски мнения. В нея ще се публикуват интересни коментари, изпратени от читатели на сайта. Рубриката G.opinion стартира с текст, изпратен от живеещата в Берлин феминистка и активистка Магдалена Димитрова. Тя застъпва тезата, че „джендър идеология“ има, но тя не е това, което враговете ѝ вярват, че е.
Джендър идеологията съществува и е стара почти колкото човечеството. Не знам как и защо, но повечето хора доста успешно се преструват, че не забелязват този факт. И когато тази тема пристигна най-после на дневен ред и в България, тези същите, невиждащи по-далеч от (под) пъпа си, скокнаха като девици, на които е застрашено най-милото. „Полът е съдба“ – такъв един лозунг носеше преди няколко години православен свещеник, участващ в анти-гей прайда. Или анти гей-прайда – самите участници в него така и не можаха да уточнят в какво участват.
Какво означава „Полът е съдба“? Доколкото в лагера на антигейпрайдистите съществува консенсус по този въпрос, това най-общо казано означава – всеки да си знае мястото. Мястото, което му е отредено от Бога, Природата, Обществото… абе – от половите му органи, накратко. За йерархия говорим. Мъжът, поради физическата си сила – да се бори с живота (и с каквото там още се изпречи) посредством мускулите си, а жените – поради недостиг на мускули – „да се подчиняват на своите мъже“ (край на цитата). Ще кажете, че опростявам или преувеличавам излишно и ще сте прави донякъде. Но за каквото и да става дума в конкретен дебат, свързан с половете – накрая темата може да бъде обобщена точно с това.
Наличието на мускули със сигурност е било от решаващо значение хилядолетия наред. След началото на Индустриалната революция към края на 18-ти век, година след година, факторът физическа сила намалява обратнопропорционално на количеството изобретени и внедрени в производството машини и роботи. До степен, до която, към днешна дата за все по-малко видове дейност и трудова заетост се изисква физическа сила. Мускулите девалвират. И дори рядко коментиран в прав текст, този факт отровно гъделичка подсъзнанието на много мъже, възпитани, че бидейки „силния“ пол, те превъзхождат физически жените и децата. Знаейки, че превъзхождат физически, заради мускулите си част от тях директно преминават към вярването, че… просто превъзхождат жените, защото са един превъзхождащ, абе направо превъзходен пол. Стигат дотам, че дори отричат, че същественият фактор зад повечето научни постижения да стоят предимно мъжки имена е, че жените са били традиционно принуждавани (кога со кроце, кога с други методи) да играят поддържащата роля у дома хилядолетия наред.
Мизогинните традиции датират от дълбока древност. Аристотел например е твърдял, че добрата съпруга трябва да бъде покорна като роб. Според Мартин Лутер една жена има две възможни карирери – на съпруга или на проститутка. Можем да гадаем – след като най-светлите умове за времето си са разсъждавали за жените в този диапазон – то какво ли са мислили по въпроса по-глуповатите им сънародници?! Виетнамска поговорка, погрешно приписвана на Конфуций, гласи, че сто момичета не струват дори колкото един тестис. Сериозна роля е изиграла и религията, която допълнително е „циментирала“ позициите на мъжа и на жената в обществото, представяйки ги като „спусната“ от самия Бог закономерност.
В по-ново време, когато мнозинството развити държави са секуларни, инструментът религия постепенно изгубва категоричното си влияние над хората. Дълги години науката, бидейки още в детството си, частично играе заместваща роля във формирането на влияние на кой пол къде му е „мястото“. В началото на 20-ти век все още повечето учени, философи, изследователи са били мъже. Дори блестящи умове сред тях не са били застраховани от влиянието на масовата мизогиния, сред която са оформили личността си и която дори е била нормализирана, включително чрез множество „научни“ прозрения, хипотези и трудове.
Ницше например е смятал, че ако една жена има желание да се образова, това е признак, че с нея нещо не е наред сексуално. Според Ото Вайнингер жената не е личност, а безименно създание, защото с лекота захвърля името си и приема това на съпруга си. Фройд пък бил на мнение, че мъжът няма нужда от жена – личност, защото това влияе зле на потентността му и т.н. Стъпили на раменете на тези и подобни „гиганти“, учените до съвсем скоро пречупваха наблюденията и изводите си през призмата на вътрешната си мизогиния, някои от тях съвсем несъзнателно, е важно да се отбележи. Само преди трийсетина години масово съществуваха „теории“, според които мъжът е биологично предопределен да е по-умен, защото размерът на неговия мозък е по-голям. Не че и до ден днешен не се чува това като довод тук и там. Контравъпросът дали това означава, че китовете и слоновете са най-умни, не се посреща с възторг.
Следвайки хилядолетните клишета за мъжете, жените и вменените им „типични“ качества/роли, ние се опитваме да възпитаваме децата си така, че да им бъде лесно да се приспособят към очакванията към тях, когато пораснат и станат самостоятелни индивиди. Купуваме розови роклички и кукли за момиченцата, сини блузки и камиончета за момченцата, като по този начин вярваме, че ги подготвяме за бъдещите им „роли“. Леко ни убягва фактът, че през последните десетилетия ролите доста се промениха и размиха. Вече в детските градини на Запад масово се препоръчва да има поне един възпитател мъж, за да имат децата и мъжки модел пред себе си и да не са по цял ден само сред жени-възпитатели. Мъжете могат да ползват платен родителски отпуск наравно с майките на децата си. Професиите шофьор, полицай, бодигард и т.н. отдавна не са чисто мъжки професии. Има безброй доказателства за социалните позитиви от участието на жени в тях.
Обществото се променя и ако искаме децата ни да бъдат пълноценни граждани и да се чувстват адекватни на времето, в което живеят, не е зле да оставим в миналото джендър-идеологиите и традиционното възпитание. Полът вече не определя битието ни в степента, в която това е било доскоро, а анатомията вече не е съдба. Време е да захвърлим тези изтъркани стереотипи и да гледаме на всеки като на индивидуалност с разнообразни интереси и влечения, които нямат задължително отношение с половата му принадлежност.
Заглавна снимка: „Джендър стереотипизиране“, CC SA
Aislinn Ritchie, Flickr.
Магдалена Димитрова, родена 1971 г. в провинциално крайдунавско градче с патриархални традиции. Завършила Икономически Университет във Варна. Интересува се от проблемите на жените, преди още да е чувала думата „феминизъм“. Била е доброволец в БГО „Джемини“ и БХК. Алтруист. От 9 години живее в Берлин, където продължава да поддържа заниманията си с феминистки активизъм.
By 
By 
By 
