By 
Иван Стоянов, който е пърформанс артист с драг идентичността Анджелика Съмър, от две години живее, учи и работи в немския град Кьолн.
Първо, как би се идентифицирал/а? Как да те наричам?
Идентифицирам себе си като genderfluid, genderbender, фей, гей, а както гласи най-новият ми и любим забавен хейтърски коментар в канала ми в тубата [YouTube, бел. Св. Ен.]: „пе*ала с чершафа!“ (спазвам оригиналния правопис).
Наричай ме, както прецениш. Всички мои имена са всъщност различни цветни стъкълца, през които да погледнеш право към мен. Използвам мъжки и женски местоимения, както ми падне. А ако много държиш – можеш да сменяш Питър и Анджелика (не знам какво стана и със старото прозвище Фин, още го ползват няколко души в София). Понякога се чудя кое ли име ще пише на надгробната ми плоча! Един ден ще разберем!
Да си призная, и аз говоря за теб като за Фин. А кое е най-важното, което искаш читателите на Джендърландия да знаят за теб?
Че тайно съм влюбена в Николаос Цитиридис! И искам всички да му пратят песента ми за Коронавируса! Дерзайте!
Следя YouTube канала ти от години, гледала съм твои изпълнения и на живо. Учудва ли те, че песента ти за коронавируса изведнъж стана толкова популярна?
Честно казано, да. Изключително съм учуден, защото зад тази песен седеше единствено и само желанието ми да направя нещо леко, забавно и политико-сатирическо. Но явно в момента при нас има глад за своеобразен политико-социален коментар. И очевидно в хората има събрани недоумение, известно чувство на горчивина и сарказъм. А сякаш най-добрият начин човек да преработи травмата и разочарованието от нашето правителство е с песен на уста и укулеле.
Съжалявам, че къде-къде по-завъртените ми алтернативни проекти с The Strawberry Finns, като пърформънсът Gender(Fluid), който си има и трейлър в YouTube канала, кретат с някакви едва 100 и няколко гледания, а песен, която беше замислена чисто и просто като майтап, обра повече. Същото важи и за трейлъра ни на „Ловец на свечерявания“ или клипчетата ми от редица фестивали в Германия. Горещо съветвам хората да „разцъкат“ и тези видеа, за да видят, че съм доста по-гъвкав и интересен в музикално отношение.
За интернет май няма закономерности. Както казват старите хора – всяко чудно за три дни – така че моята песен много скоро може и да спре да се слуша, но
вирусът ще остане сред нас.
И ние трябва да сме много добре подготвени – физически и психически. И да спазваме указанията за сигурност на сайтовете на Министерство на здравеопазването и Световната здравна организация (СЗО). Нека пазим живота си и да сме нащрек. С песен на уста.
Призовавам всички читатели да се ориентират към сайта на СЗО, да гледат международни медии като BBC, CNN, DW и да следят новостите по ситуацията. И изключително много да внимават за сайтовете с фалшиви новини. Човешката неинформираност понякога е много по-заразна и опасна от коронавируса. Моля ви, не пийте блондор, не звънете на врачки и не гонете възрастни хора от градския транспорт, защото са се закашляли по-силно – може да имат астматичен пристъп, алергичен пристъп, хронична кашлица или подобно на мен – алергия към прах.
В Кьолн работиш като възпитател на деца. Как се отнасят те към факта, че се гримираш и не се обличаш като типичен мъж?
Редовно ми биват задавани въпроси от децата. Понякога са доста груби и неучтиви, понякога любопитни и очаровани. Забелязах, че чисто статистически повече ми се радват и чуруликат около мен момиченцата. За момченцата е малко по-сложно, но имам пробиви и успехи и там. Отговарям им различно. Допада ми също да внасям известна доза объркване, без обаче да налагам по какъвто и да е било начин мнението си.
Ето, вчера Ю. ме попита: „Защо се обличаш като момиче?“ Аз обясних, че някои момчета се обличат по-цветно от други, без да навлизам в излишни подробности. Спомням си също много култов случай от предишното училище, в което работех, „Братя Грим“. Две момчета пак бяха „запели джендър рефрена“ и останалите се чудеха какво става, а Ф. каза: Wenn du ein Frau und ein Mann bist, dann bist du ein Frann. [„Ако си жена и мъж, тогава си жемъж“, прев. Св. Ен.]
Изобщо, децата са способни на страхотни ментални еквилибристики, стига родителите им да са си свършили добре работата. Не всички от тях бяха окей с цветния ми стил на обличане. Други бяха откровено привлечени и ми правеха комплименти – харесват им ягодите, количките и някои от плюшковците на Милена, които си нося по ревера. Едно дете от предишното училище ми беше казало, че съм ‘’най-готиният’’ (каквото и да означава това). Общо взето – положението е 50/50.
Много е трудно понякога и има моменти, в които съм на ръба да се засегна. После бързо опитвам да си спомня, че все пак това идва и от семейството им. От друга страна, има страшно много деца, които седят като омагьосани пред мен и това отваря за тях цял един нов друг свят от въпроси, идеи и възможности. Моят личен малък трик е, че докато са зяпнали с уста, използвам този момент на изненада да въведа нещо ново. Дори не е нужно да говоря за пол или сексуалност (нещо, което към днешна дата избягвам и мисля да се придържам към тази техника). Самият факт, че някой, който е куиър, седи пред теб, вече е своеобразна форма на активизъм в действие.
Причината, поради която това за мен е толкова важно, е, че има възможност сред тях да има много бъдещи ЛГБТИ деца, на които да им липсва пример във всекидневието, че всъщност да си ЛГБТИ е нещо съвсем нормално.
Казвам им, че някои дни съм момче, а други съм момиче. Като цяло впечатлението ми е, че дори да им е трудно да го схванат, в един момент започват да го разбират и гледат на мен не толкова през това, колкото през уменията ми да общувам с тях, да играя, да рисуваме, да измисляме заедно сюжети.
Как те приемат колегите в училището, в което работиш?
В това училище, в което работя в момента, ме приемат много добре, изключително любезни и учтиви са, интересуват се от мен, с какво съм се занимавал преди. С колегата ми Фрау Цайнингер, която работи там от 10 години, правим чудеса всеки ден. Изключително съм доволен и от специалистите по човешки ресурси, които подсигуряват всичко, за което съм ги помолил.
В предишното училище, в което работех обаче – „Братя Грим“ – цареше голям хаос и дезорганизация. Бях преместен от петък за понеделник в ново училище, без да ми се даде време да се сбогувам с предишните деца, което беше тъжно и за мен, и за колегите ми там. Повече от тях бяха гневни за това решение и разбирам, че са се застъпили за мен на оперативката, която се е провела. Получих имейл от една от тогавашните ми колежки, в който ми благодареше за работата. Бях силно трогнат от тази реакция и ми се струва, че както с колегите от едното училище, така и с тези от другото ще намерим бързо общ език и ще се сработим.
Колегите ми много оценяват усилията, които полагам – в крайна сметка, немският не ми е роден език и ми се налага да се справям ежедневно с купища трудности и бюрократщини.
Кое би те накарало да се върнеш в България? А кое – да не се върнеш?
Не бих се върнал в България за нищо на света. Самата България не ме кара да искам да се върна в нея. Изключително много обичам майка си, баба си и близките си приятели, но аз оставам тук в Германия и нищо няма да промени това.
Оставам тук, където няма опасност да бъда пребит до смърт в централната градска градина, след което убийците ми да бъдат пуснати на свобода с намалени присъди поради дупка в законодателството и естествено – откровена дългогодишна политика на хомофобия.
Оставам тук, където, работейки 12 часа седмично, изкарвам колкото една едномесечна средностатистическа заплата в България.
Оставам тук, където мога да ходя облечен като Анджелика или Питър, все тая, с грим, без грим, но със самочувствие и увереност. И най-вече – спокойствие.
Смяташ ли, че има нужда от сайт като Джендърландия? Защо?
Да, смятам, че имаме огромна нужда от сайт като Джендърландия. Трябва да говорим за пол, сексуалност, сексуална ориентация, трябва да говорим за човешки права, за защитата на тези права, за приемствеността. Трябва да говорим за обичането и взаимното разбиране и уважение. Смятам, че трябва да се образоваме за различните термини и понятия от сферата на ЛГБТИ културата. Много е добре да има едно място, където „накуп“ човек да може да отвори като в речник и да се запознае с всички тези различни понятия. И още по-важното – да бъдем стимулирани да водим дискусии и дебати по тези теми.
Какво ще пожелаеш на читателите на Джендърландия?
Сега повече от всякога им пожелавам здрав разум и здраво тяло. И двете ни трябват.
Ако не съм те попитала нещо, което искаш да споделиш, кажи си.
Да, първо искам много да благодаря на всички, които гледаха песничката и събраха 23 хиляди гледания! Изумен съм! А сега e време малко да попрося от нашите читатели! Имам молба. Всички, на които им е харесала песента за коронавируса, не само да я гледат, но и да се абонират за канала ми в YouTube. Крайната цел е стигнем 1000 абонамента, оттам вече ще мога да стартирам канала си според стандартите на YouTube. И вече ще мога да качвам редовно песни на различни теми. Всяко ваше едно цъкване на този бутон ще погали артистичното ми его така, както ръката на Бойко Борисов – лицето на американския посланик!
(Заглавна снимка: кадър от клипа на Анджелика Съмър за коронавируса.)
Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовна авторка в „Тоест“.
By 
By 
By 
