By 
Човешката сексуалност е комплекс от преживявания, нагласи и поведение, свързани със сексуалния живот. Тя има множество измерения. Сексуалната ориентация е само част от нея. Разбира се, сексуалността е свързана и с биологичния пол, както и с джендър идентичността на даден човек. Но нито тя се изчерпва с тях, нито полът и джендър идентичността се свеждат до нея.
Сексуалният живот, от своя страна, не започва и свършва със сексуалния акт. Какво е сексуален акт е също широка тема, с която няма да се захващаме сега.
Измеренията на сексуалността могат да бъдат, освен вече споменатите, например психологически, биологически, социални, културни и субкултурни, исторически, религиозни, етически, правни и т.н. Сексуалността на един човек е свързана и с биографичния му опит, емоционалността му, средата му, убежденията му, представите за редно и нередно, за табу, както и с още много неща.
Според класическата психоанализа още малките деца имат сексуалност, защото изпитват удоволствия, свързани с тялото си, и започват и сами да си ги причиняват. Само допреди няколко десетилетия обаче в България и не само там не е изключение на децата да се казва, че ако мастурбират, могат да ослепеят. И да им се налагат санкции, ако го правят.
В редица консервативни общества се е смятало, че единствената цел на секса е възпроизводството и от жената не се е очаквало да изпитва удоволствие от него. Дори днес в някои култури се практикува гениталното обрязване на жени – отрязването на клитора, за да не могат да изпитват сексуално удоволствие.
Масовото разпространение на оралните контрацептиви е оказало голямо влияние върху разбиранията за свободна любов и, съответно, върху сексуалното поведение на хората. Също и върху женската еманципация.
Много хора, отивайки в друга държава, преживяват културен шок от разликите със сексуалното поведение, с което са свикнали в своята страна. Шокът е особено силен, ако в културата на едната страна нещо е табу, а в другата – не. Понякога дори в собствената си родина човек може да изпита такъв шок, ако се сблъска с друга среда. Примерно – ако човек с либерално възпитание си намери партньор, според когото сексът трябва да се прави само след сватбата, на тъмно, под завивката и в „мисионерска поза“. И не по време на пости.
Понеже сексуалността е нещо много комплексно и многоизмерно, не е възможно да я разделим на точен брой части и да дадем име на всяка една от тях. Някои от аспектите ѝ си имат имена, напр. сексуална ориентация (и разновидностите ѝ), фетишизъм, полиамория, сапиосексуалност и т.н. Съвсем не всички хора обаче споделят еднакви възгледи за значението на тези понятия, а понякога – и за смисъла от съществуването им.
Не може еднозначно да се каже и къде свършва сексуалността. За някои неща е ясно, че не са особено свързани с нея – например металорежещите машини (освен ако не се използват за целите на сексиндустрията, разбира се). Но да вземем например предпочитанията. Ако някой харесва жени с къси коси и се чувства сексуално привлечен от тях, това дали е част от неговата сексуалност? А има ли ясна граница, отвъд която предпочитанието се превръща във фетиш? Трудно могат да се дадат категорични отговори на тези въпроси.
Внимание!
Сексуалност и сексуална ориентация са различни неща! Сексуалността е много по-широко понятие.
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
One thought on “Сексуалност”
Comments are closed.