By 
Аз съм транс мъж на 36 години. Вече имам някакви съмнения и в това, защото май всъщност искам да съм робот, който да сменя си чарковете и половете, колкото си иска. Родом съм от Стара Загора, но в момента живея в чужбина (за щастие). По професия съм молекулярен биолог/биохимик. Занимавам се с изследователска дейност в същата област. Обичам кисело зеле, шоколадов мус и Мария Кюри.
Напоследък много често си мисля за нещата, които получавам по-лесно и безболезнено, защото приличам на мъж („пасвам“ 100% и навсякъде).
В магазините никой вече не ми обяснява като на малоумен какво процесор и видеокарта, какво е „мегахьорца“ и нанометър.
Преди няколко години, когато имах дълга коса и приличах на пухкава поничка, един тръгна да ми обяснява какво е нанометър. Взе една линийка и ми посочи, това тука е сантиметър, това е милиметър, после микро и накрая идва нано… Аз стоях и го гледах, мигах на парцали, току да му покажа една от последните ми публикации в списание „Нанотоксикология“, обаче се спрях и само го попитах:
– Един нанометър е 10 ангстрьома, нали? Хайде, пико-, фемто- и останалите кога ще дойдат, че бързам?
Забелязвам, че хората ме слушат по-внимателно и не е нужно да повтарям като папагал едно нещо по десет пъти. Без да преувеличавам. А и мисля, ще се съгласим, че това да си мъж те прави привилегирован, особено пък в българското патриархално общество. В България обикновено мъжките чада са обожествявани и отглеждани старателно от родители и общество до дълбока старост.
Опитвам се да разбера как една транс жена реагира и на промените в социалния си статус. Винаги са ми били любопитни подобни явления (вероятно защото ги преживявам в целия им спектър). Особено в българското общество, в което жените много често са заглушавани и потискани.
Любопитно ми е как транс жените приемат тази загуба на привилегии и авторитет? Толерират ли подобно пренебрежително, снизходително отношение и менсплейнинг? Това дали ги дразни, или ги кара да се чувстват добре, защото подобно поведение автоматично валидира и затвърждава позицията им на жени?
Представям си следната ситуация и няколко варианта на развитието ѝ:
Вие сте транс жена, която е завършила специалност „Двигатели с вътрешно горене“. Отивате в автосервиз на високи токчета, вечерна черна рокля, грим и минимум няколко нотки от парфюма Si alla seduzione на Армани. Започват да ви обясняват колко много неща трябва се сменят, как колата ви е супер зле и т.н. Обаче вие знаете, че искат да ви метнат.
Вариант 1. Започвате да им обяснявате защо не са прави, но никой не ви слуша. Вие се кефите, мислейки си – „Ето, вече съм истинска жена, никой не ме слуша какво говоря“.
Вариант 2. Вие упорито обяснявате, че не е така, но отсреща се чува само „Какво разбираш ти от двигатели с вътрешно горене ма, кифло?“ Което хем ви кефи, хем мускулно-тестостероновата ви памет се събужда. Неволно свивате юмрук и започвате да повишавате тон: „Ей, келеши недоклатени, сменете т’ва, т’ва и т’ва.“
Вариант 3. Като транс жена, вие имате много по-сериозни проблеми и битки. Но решавате, че ще ги поставите на мястото им. Заемате поза тип Шелдън Купър. И обяснявате подробно с формули всички фази от цикъла на Карно. След това, вече доволна, взимате си чантичката и отпрашвате.
Вариант 4. Отваряте капака на колата си и започвате на момента да си я ремонтирате, мъмрейки под носа си: „Е*ало си е ******, па ше се омажем целата в масло“. Подвиквате на слисаните монтьорчета: „Шшш, ало, дайте ми една дванайска ве, кибици!“ Продължавате, пеейки си някоя песен на Бионсе, докато подхвърляте горивни филтри.
Другото, което съм забелязал и е любопитно, е, че много транс мъже пък лесно приемат токсичната мъжественост за норма. Дори прекаляват с нея, вероятно за да компенсират. Смятам, че ние, транс мъжете, трябва да сме пример в това отношение, тъй като повечето от нас са били и от двете страни. Знаем какво е.
Много хора се плашат от транс хората, което е разбираемо. Но все пак – освен плашило на путинската пропаганда, ние можем да бъдем чудесно огледало за зловредни и свързани с пола стереотипи.
Пламен е транс мъж. Родом е от Стара Загора, но живее в чужбина. По професия е молекулярен биолог/биохимик. Занимава се с изследователска дейност в същата област. Обича кисело зеле, шоколадов мус и Мария Кюри.
By 
By 
By 
