By 
Трансфобия означава неприемане, омраза или лошо отношение към транс хората. Тя може да се разглежда и като частен случай на хомофобията, но не е само това. Хомофобите по правило са и трансфоби, но обратното не е задължително. По отношение на транс лицата предразсъдъци имат не само хетеросексуални хора, но и хомо– или бисексуални, както и такива, които подкрепят хомосексуалните и бисексуалните.
Има дори феминистки, които отричат правото на съществуване на транс хората. Терминът за тях е TERF – trans-exclusionary radical feminism („транс изключващ радикален феминизъм“). За тях най-важно е „жената да е истинска жена“, а транс жените възприемат като врагове, понеже имат (или някога са имали) пенис.
Транфобите смятат, че човек няма право да се идентифицира с пол, различен от този, с който се е родил. Те отричат и междинните случаи като джендър флуидността например. Според тях „мъжете трябва да са мъже и жените трябва да са жени“. На отклонението от цисджендър нормативността (стереотипите за женски и мъжки пол) те гледат не само като на болест, а и нерядко като на заплаха.
От какво се чувстват заплашени трансфобите? На първо място – от разчупването на нормите, които смятат за естествени и правилни, а нерядко и за дадени от Бога. Този абстрактен страх обаче често пъти приема формата на конкретни страхове. От тези страхове най-потърпевши са транс жените.
Съществува широкоразпространено убеждение, че идентичността на транс жените е само преструвка. И че всъщност това са мъже, чиято цел е да воайорстват в женските публични тоалетни и да тормозят сексуално посещаващите ги жени и момичета. Този страх е особено популярен в САЩ, където вратите на тоалетните кабинки често са толкова минималистични, че голяма част от човека вътре се вижда. Но се е разпространил в Европа, включително и в България.
Ако човек помисли логично, да смениш пола си, рискувайки да станеш обект на омраза и насилие, е твърде висока цена, за да зяпаш жени в тоалетната. А има и хора с „нечисти намерения“ по отношение на собствения си биологичен пол, на които няма как да се забрани да ходят до тоалетната. Затова би било доста по-универсално решение да се правят кабинки на тоалетни и съблекални с плътно затварящи се врати.
Освен това сексуалното насилие се случва най-често в собствения дом или в дома на някой познат човек, не и в публичната тоалетна. За сметка на това има много транс хора, пребивани (а понякога и убивани) при опит да влязат в тоалетната на пола, с който се идентифицират. Но при омразата е излишно да се търси логика.
Докато бифобията се изразява най-вече в стереотипни подмятания, трансфобията нерядко води до физическо насилие. От това, както стана дума, са особено потърпевши транс жените. Но това не означава, че няма случаи на насилие и върху транс мъже. Транс хората стават обект на агресия дори само поради начина, по който изглеждат.
Транс хората са особено заплашени и от насилие от страна на най-близките си роднини, отхвърляне от семейството, изпадане в бездомност и бедност. За тях нерядко е невъзможно да си намерят работа – особено в случаите, когато полът по документи не отговаря на външния вид или когато външният вид не „пасва“ на стереотипа за мъж или жена.
Внимание!
Ако на транс хората е позволено да бъдат себе си, това не означава, че и вие или близките ви ще станете транс!
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
By 
By