By 
Индонезия е известна предимно със своята природна екзотика. В последната седмица обаче във фокуса на публично внимание се оказа изказването на индонезийския министър на сигурността Мохамад Махфуд: „Коронавирусът е като жена ти. В началото се опитваш да я контролираш, по-късно разбираш, че това е невъзможно. Вследствие на което се научаваш да живееш с нея“. Такива, на пръв поглед, уж безобидни „шеги“ показват до каква степен сексизмът е проникнал не само във всекидневието, но и във високите етажи на политическата йерархия.
Но ако погледнем сериозно на пандемията от джендър перспектива, коронавирусът наистина има женско лице. И то е мрачно. Жените по света са в много по-голяма степен засегнати от социалните и икономически последствия от вирусното заболяване. Според Германския институт за икономически изследвания над 75% от заетите в т.нар. „сектори от критично значение“ са жени. 83,7% от педагозите-възпитатели в детски градини и ясли в Германия са представители на женския пол. Особено висок е делът им сред медицински работници – 82,1%. 79% от заетите в областта на услуги за тялото (масажи, уелнес, козметика, фризьорство) са жени. Такива са и 74,5% от работещите в сферата на почистването. Вследствие на пандемията нарастващият с бързи темпове сектор на туристическите услуги в Германия е в критично състояние, а 65% от заетите в него са жени.
Засегнати от кризата са и работещите в сферата на сексуалните услуги. Те са напълно легализирани в Германия от 2017 г. Официално регистрирани като работещи в тази област са 32 800 души, повечето от които са жени.
Пандемията втвърди и съществуващите неравенства по отношение на заплащането. Средният доход на работещите жени в Германия до настъпването на кризата беше с 23% по-нисък от този на заетите мъже. Тази разлика в заплащането, известна като gender pay gap, означава на практика много по-малко спестени лични средства, с които жените могат да поемат ударите от неизплатени заплати и настъпили финансови загуби, вследствие на пандемията.
Особено засегнати са живеещите самостоятелно жени. Липсата на партньор в ситуация на икономическа криза носи със себе си не само психически, но и огромни финансови трудности. Загубата на работното място би била фатална и за 1,5 милиона жени в Германия, които отглеждат самостоятелно деца. За тях предвидените федерални помощи в размер на 67% от нетната заплата са само дребна утеха, но не и трайно решение на нововъзникналите предизвикателства. Много от немските жени заемат длъжности, за които не се предвиждат вноски за застраховка безработица. Такива са например самонаетите и работещите в така наречените „микро форми на заетост“, носещи месечен доход до 450 евро. Съответно тези жени нямат право на предвидената държавна подкрепа.
Германската министърка на семейството Франциска Гифай (от Социалдемократическата партия) изрази опасения, че коронакризата би могла да се отрази негативно на процесите на еманципация в немското общество, които са политически насърчавани през последните две десетилетия. И преди пандемията жените поемаха по-голямата част от домакинската работа. Средният ѝ обхват дневно възлиза на 87 минути – труд, който не се заплаща и за който не се полагат социални осигуровки. Въпреки че през последните години мъжете се включват по-активно в домакинските задължения, в ситуацията на пандемия семействата са все по-склонни да се върнат към утвърдените традиционни полови роли. При организация на дейностите на работа от дома (homeoffice) и на домашното обучение (home schooling) жените в много по-голяма степен поемат отговорност за възпитанието на децата и за подготовка на домашните. Според данни от изследване на близката до германските профсъюзи фондация „Ханс Бьоклер“ 60% от немските родители смятат, че по време на корона кризата споделят поравно задълженията в домакинството. Жените обаче в много по-голяма степен намаляват работното си време, за да поемат повече задачи у дома – 27% от жените и 16% от мъжете, които отглеждат деца, работят по-малко по време на кризата.
Коронакризата обаче е само катализатор на процеси, които трайно съществуват в едно общество – принципно жените в Германия в много по-голяма степен работят на непълен работен ден и са посветени на домакински задължения от мъжете. Реалността на „традиционните” джендър роли обхваща немското общество още от времето преди корона-кризата. Вследствие на тези съществуващи от десетилетия икономически неравенства жените в Германия получават средно 53% по-ниска пенсия от мъжете. Макар федералната канцлерка Ангела Меркел да уверява, че „с цялата си сила ще съдействам, за да няма ретрадиционализация на половите отношения“, социалните учени са скептични. Именитата социоложка Юта Алмендингер е убедена: „Жените ще преживеят разтърсваща ретрадиционализация. Не вярвам, че бързо ще се възстановим от нея. Със сигурност ще загубим три десетилетия“.
Половите неравенства по време на пандемия не са само икономически, но и символни. В проведено през април 2020 г. от фондацията на актрисата Мария Фуртвенглер изследване са анализирани 174 вечерни информационни предавания по немската телевизия с тема пандемията. 22% от поканените експерти в тези предавания са били жени. В изследване на 80.000 статии от 13 немски печатни медии, проведено през същия период, едва 7% от цитираните експерти са били от женски пол. В Германия мъжете обясняват пандемията и в много по-голяма степен разполагат със символната власт публично да предлагат решения за излизане от кризисната ситуация.
Домашното насилие
Много по-драматичен проблем в ситуацията на пандемия е увеличаването на домашното насилие. До момента не са налични данни от актуални изследвания, но председателят на организацията за борба с домашното насилие „Белият пръстен“ Йорг Цирке споделя тревогата си: „Трябва да изхождаме от най-лошия сценарий“. Активистите регистрират постоянно нарастване на домашното насилие в Германия по празници, когато хората прекарват заедно дълго време в дома си. Този опит аргументира и мрачната прогноза – безпрецедентно дългото затваряне у дома по време на пандемия вероятно ще доведе до силно нарастване на броя на жертвите на домашно насилие. Вследствие на тези очаквания федералното правителство отпусна 120 милиона евро за около 350-те домове за жени, жертви на насилие. Целта е тези домове да приемат повече жени и да изградят по-добра комуникация с търсещите подкрепа в тази особено трудна ситуация.
Наред с домашното насилие, мрачните прогнози са свързани и увеличаване на расистки мотивираните нападения. Специалната представителка на федералното правителство за борба с проявите на расизъм и ксенофобия Анете Видман-Мауц (от Християндемократическия съюз) подчерта, че по време на пандемията е регистрирано нарастване на случаите на обиди, заплахи и нападения, особено срещу хора с азиатски произход. За няколкото седмици в Германия са доказани над 100 подобни случая.
Мъжкото лице на пандемията
Мъжете също са жертви на пандмията, но по различни показатели. Чисто медицински те са много по-силно засегнати от болестта. Причините за това все още не са напълно известни – предполага се, че мъжете в много по-голяма степен пушат и по този начин спадат към рисковата група на хора с увредени бели дробове. Освен това мъжете работят в тежки професии, които изискват физическо присъствие и които не могат да се упражняват „от дома“. Заетите в областта на сигурността (полиция, армия, частни охранителни фирми), във фабрики, в станалите печално известни месокомбинати са преобладаващо от мъжки пол. В тези професии физическата дистанция и хигиенните изисквания често съществуват само на хартия.
Сериозен проблем представляват и доминиращите джендър стереотипи и хетеронормативност – въпреки процесите на еманципация мъжете се срещат в много по-голяма степен с очакването да се грижат за семейството и да осигуряват прехраната на членовете му. Една загуба на работното място се отразява особено травмиращо на приелите тези задължения за норма мъже. Най-силно засегнати от традиционните ролеви стереотипи са мъжете имигранти. Особено новодошлите от извъневропейски страни често са в плен на доминиращи патриархални структури и светоглед, с които са били социализирани. Докато за жените е „традиционно“ приемливо да стоят у дома, за мъжете оставането вкъщи, толкова насърчавано по време на пандемията, може да се окаже сериозен проблем – както социален, така и психологически.
Интерсекционален щрих
В Германия все още няма изследвания, които да показват как кризата се отразява на жените и мъжете с психически и физически увреждания. В теренна фаза понастоящем е изследване на влиянието на пандемията върху транс хората, но то още не е завършено. Сериозно обаче е положението на възрастните. След изказването на кмета на Тюбинген Борис Палмер (Зелените), че в Германия от болестта се лекуват хора, които така или иначе биха починали след няколко месеца от естествена смърт, се надигна вълна от морално възмущение. В призив, първоначално публикуван в авторитетния всекидневник „Франкфуртер алгемайне Цайтунг“, философът Юрген Хабермас и бившият председател на Европейската комисия и италиански премиер Романо Проди апелират: „Цялата ни енергия трябва да бъде посветена, за да спасим колкото може повече човешки животи […] Стойността на човешкия живот е еднаква за всички“.
(Колаж: Светла Енчева.)
Марина Лякова е извънреден професор по социология в Образователния университет в Карлсруе (Германия). Преподава „Миграционни изследвания“ и „Социални изследвания на пола“. Изследователските ѝ интереси са в областта на миграцията, малцинствата и човешките права.
