By 
Хомофобия означава неприемане, омраза или лошо отношение към хомосексуалните хора. В по-широк смисъл думата се използва за омраза към ЛГБТИ хората като цяло.
Макар представката „-фобия“ да означава страх, хомофобите не се страхуват от хомосексуалните така, както някои хора се страхуват от високо например. Ако човек има истинска фобия, осъзнава, че проблемът е в него, а не в това, от което се бои. Докато хомофобите смятат, че ЛГБТИ хората са заплаха за цялото общество и затова трябва да ги няма. Или поне – да не разкриват пред другите сексуалната си ориентация.
Ако в хомофобията все пак има страх, това е страхът на хомобофите „да не прихванат“. Защото ако не смятат, че хомосексуалността е „заразна“, няма да са толкова възмутени от публичните ѝ проявления.
Непоносимостта на хомофобите към хомосексуалните хора нерядко се изразява в агресия – не само вербална, а понякога и физическа. Измеренията ѝ са широки – от уж неутралното „нямам нищо против хомосексуалните, но не искам да ги виждам“ или „не ме интересува с кого си лягаш“ до убийства и терористични актове с хомофобски мотиви. Форма на хомофобия е „конверсионната терапия“, т.е. опитите за „лечение“ на хомосексуални хора, тоест на превръщането им в хетеросексуални.
Може ли хомосексуален човек да бъде хомофоб? Да, и това се нарича вътрешна хомофобия. Когато някой нехетеросексуален на всяка цена иска другите да го смятат за хетеросексуален или когато се чувства виновен за сексуалната си ориентация, или когато възприема прайдовете като заплаха, или смята, че те го представят карикатурно – всичко това са форми на вътрешна хомофобия.
Вътрешната хомофобия се нарича също така интернализирана хомофобия – тоест такава, която е била възприета от хомосексуалния човек, след като я е изпитал в обществото. „Не ме интересува с кого си лягаш“ се превръща в „с кого си лягам си е моя работа“. Въпреки че сексуалната ориентация съвсем не се свежда до това с кого си лягаш. А ако някой е в еднополова връзка, това става важна част от всекидневието и социалния му живот.
Хомофобни могат да бъдат не само определени хора, а и цели политически режими, както и религии. В много държави хомосексуалността е забранена, на места тя се наказва дори със смърт. А в страни, в които днес еднополовият брак е легализиран, хомосексуалността се е преследвала от закона само допреди няколко десетилетия.
Що се отнася до религиите, не можем да определим големите религии като християнство, ислям и юдаизъм като изцяло хомофобни. В рамките и на трите съществуват все повече прогресивни течения с включващо отношение към ЛГБТИ хората. Но това зависи в голяма степен от социално-политическата среда, както и от спецификите на конкретните религиозни общности.
Въпреки че думата хомофобия се използва и за обозначаване на омразата към ЛГБТИ хората като цяло, съществуват и термини като бифобия (омраза към бисексуалните) и трансфобия (омраза към транс хората), които също ще бъдат разгледани в речника на Джендърландия.
Борбата с хомофобията, трансфобията и бифобията си има празник – 17 май. На този ден през 1990 г. Световната здравна организация премахва хомосексуалността от списъка на заболяванията.
Внимание!
Ако някой е хомофоб, това не означава, че е хетеросексуален.
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
By 
By 
