By 
Какво общо има Празникът на българската просвета и култура с един сайт на джендър тематика, ще попитате? Всъщност – много общо. Ето защо:
Genderland съществува заради смисъла на думите. За да се противопоставя на опорочаването му. Съществува, за да просвещава в среда, в която отказът от просвещение се превръща в норма. Съществува, за да показва, че светът може да бъде и друг. И че това не е толкова страшно.
Пропагандната кампания, сееща неразбиране на един академичен термин – „джендър“ – имаше далеч отиващи последствия. Тези последствия са не само за отделни групи хора, а не на последно място за просветата и културата. Стигна се до цензура на работата на научни институти, изследователи, учители.
Думата „джендър“ е чуждица, ще кажете. Да, но и „култура“ също е чуждица, а именно българската културата честваме днес. Опитайте да не използвате чуждици. Няма да можете да говорите не само за политика, демокрация и религия, не само за хотели, апартаменти, телефони, компютри, телевизия или филми, а дори за чорапи, чадъри и чекмеджета. Впрочем и думата „пол“ не е българска.
Освен на културата, 24 май е празник и на просветата. А идеята на Просвещението е човек да има смелостта да използва разума си самостоятелно, без да чака други да му кажат какво да мисли. Имануел Кант я е изразил най-добре за времето си. Същото важи и за българското Просвещение. Идеята всеки да има достъп до образование е свързана с още по-важна идея – че човекът трябва да бъде автономен, да има достатъчно знания сам да взема решения.
Българската култура не е изолирана от европейската и световната. Да не забравяме, че папа Йоан Павел II провъзгласи светците Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Не може да настояваме нашата култура да бъде ценена по света, без да допускаме световната култура и без да признаваме влиянието ѝ.
Повечето от българските възрожденци масово са се изучили в Европа. Те са искали свободна България да бъде част от „Европата“. И именно там са се „заразили“ с модерните идеи на Просвещението.
Днес в България именно тези идеали на Просвещението се потъпкват. Вече става на практика невъзможно например да има опити за постигане на равенство между половете в училище. Защото няма как да кажете „равенство между половете“ на английски освен като gender equality.
И не само това. Всякакви опити за формиране на критично мислене в училище са табу. „Критичното мислене“ се приема на теория, на практика доминира зубренето на готови шаблони. Именно то гарантира успех на изпити и матури, а не мисленето. А ако си позволите да мислите критично върху българската история, лошо ви се пише. Всеки опита за реформа на образователната система опира до пропагандни кампании в стил „махат Ботев от учебниците“. Вече се правят опити да се посяга и на университетски програми.
Функционалната неграмотност се превръща в норма, бетонирана от Конституционния съд. Тази неграмотност съвсем не се изчерпва само с отказа да се разбере понятието „джендър“ или с демонизирането на понятието „либерално“ и отдясно, и отляво. Нито с отричане на класификацията на Световната здравна организация, според която хомосексуалността не е болест. Нито с убеждението, че ваксините водят до аутизъм. Нито дори с фалшивите новини за Норвегия и че целта на приемането на Стратегията за детето е отнемането на децата от родителите им.
Опитите да се отрече всякаква роля на институциите в отглеждането на децата всъщност целят нещо още по-радикално – родителите да могат да си „образоват“ децата сами, както преценят. Например да ги учат, че Земята е плоска. А функционалната неграмотност пречи да се видят противоречията между този стремеж и „махат Ботев“, както и в общественото одобрение за отнемането на социалните помощи на хората, които не си пращат децата на училище.
Ето защо трябва отново и отново да се припомня смисълът на базови понятия. Да се изяснява. Да се говори за последствията от злоупотребата с думите и фактите. В това отношение Джендърландия не е сама – вече повече от 800 души подкрепиха отвореното писмо в подкрепа на българската култура и европейските ценности и петицията, където се присъединяват онези, които не успяха да подпишат писмото, преди да бъде пратено на медиите. А новината за писмото стана една от най-четените публикации на сайта.
В последните години на безпросветно-пропагандни войни критично мислещите хора, онези, които имат чувствителност към нюансите и които отстояват основни ценности на човешките права, се чувстват все по-заплашени и се затварят в черупките си. Затова понякога е хубаво да виждаме, че не сме сами.
Защото, както казва героят на Джордж Оруел в романа му „1984“, свобода е свободата да кажеш, че две и две е равно на четири. Ако всички около теб обаче твърдят, че две и две е пет, свободата става невъзможна. Просвещението и културата – също.
(Заглавна снимка: Емилия Славова.)
Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовна авторка в „Тоест“.
By 
By 
By 
