Колко „неопетнена институция“ да е Конституционният съд?

„В 30-ата годишнина от началото на българския преход искрено и с гордост можем да кажем, че Конституционният съд остана неопетнена институция, която издигната високо над грешките, подводните камъни, интригите и междуособиците, които съпътстваха и вероятно ще продължат да съпътстват политическия живот в България. Пожелавам ви сила, която смелост и мъдрост, за да продължите да надграждате поставения до този момент стабилен фундамент“.

Това каза председателката на парламента Цвета Караянчева в навечерието на Деня на Конституцията и юриста, който се отбелязва на 16 май.

Празниците и дните на това или онова са повод определени политици да се покажат пред камера и да изговорят очакваните клишета. И ако думите на Цвета Караянчева бяха казани година по-рано, те щяха да си останат в жанра „дължимо клише“. Изричането им днес обаче носи съвсем друг смисъл. То е политическо и ценностно послание. Нещо повече – то легитимира омразата и погазването на човешките права.

Конституционният съд беше накаран да вземе страна в пропагандната кампания срещу термина „джендър“. Той трябваше да се произнесе дали Конвенцията на Съвета на Европа за борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, противоречи на Конституцията на България.

И докато мислещите хора очакваха, че съдът ще съумее да остане „високо над грешките, подводните камъни, интригите и междуособиците“, той отсъди друго. Даже се престара. Не само се обяви срещу термина „джендър“, ами сведе социалните роли на жените до биологичното им възпроизводство. Иронично, за това гласуваха всички конституционни съдийки. Представителите на съда, които излязоха с особено мнение, бяха все мъже – Румен Ненков и Георги Ангелов, Константин Пенчев, Филип Димитров.

Нека си припомним някои от „бисерите“ в Решението на Конституционния съд:

„В Конвенцията  чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент.“

Значи ако допуснем, че полът на човека има социални измерения, например че причините в едни времена жените да могат да гласуват, а в други – не, не са биологични, това означава, че ще престанем да правим разлика между мъже и жени. Още повече, че съдът свежда гражданския пол до биологичния, а правото на глас е основно гражданско право:

„Традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност.“

Отделен въпрос е дали съпружеството е нещо биологично, или е социално. Ето още една от „перлите“ в Решението на съда:

„Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.“

Щом социалната роля на жената се свежда до майчинството, конституционните съдийки как станаха такива? По полов или въздушно-капков път? А жена, която не е майка, жена ли е, или представител на „третия пол“?

Зададох на конституционните съдийки тези и други въпроси, но отговор не получих.

Не мисля, че конституционните съдии от глупост са сътворили тези безумни формулировки. По-скоро съм склонна да смятам, че са изпълнявали политическа поръчка. Решението им обаче има далеч отиващи последици:

• То наля още масло в омразата към ЛГБТИ хората. Стигна се до избити зъби в центъра на София, сваляне на билбордове с антихомофобско послание, истерична хомофобска кампания срещу проект за изложба в Пловдив, опит за забрана на „хомосексуалната пропаганда“ в Пазарджик, неколкократно вандализиране на центъра Rainbow Hub.
• То на практика легитимира насилието над жени. В Наказателния кодекс бяха приети мерки, които са крайно недостатъчни за справяне с домашното насилие, а систематичната превенция още е утопия. Защото на каквито и да е идеи за сексуално образование или уроци за равенството между половете се гледа като на „джендър пропаганда“.
• То започна да създава пречки транссексуалните лица да сменят гражданския си пол – нещо, което са можели да правят през последните три десетилетия.
• То стана предпоставка за погазване на академичната свобода. Беше спрян проект на БАН за равенството между половете, а друг проект беше демонизиран, без дори в съдържанието му да има нещо, свързано с джендър проблематиката.
• То постави в абсурдната ситуация всеки момент да могат да бъдат обвинени в „антиконституционност“ граждански организации, в името на които присъства думата „джендър“.
• То доведе до още абсурдни съдебни решения, като например обявяването на обидата на „джендър“ като проява на хулиганство.

Така че колко да е „неопетнен“ Конституционният съд? Как мислите?

(Заглавна снимка: Светла Енчева.)

• Share on Facebook
• Tweet it
• Email

Светла Енчева

Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовна авторка в „Тоест“.