Какво е диаметър? Що за елементарен въпрос – диаметърът е отсечка, която минава през средата на една окръжност и чиито краища се опират в нея. Колко е дълъг диаметърът? Дължината на диаметъра е приблизително 22/7 от обиколката на кръга и се означава с числото π (пи). Обикновено числовата му стойност се изписва като 3,14, но след четворката се нижат безброй знаци, между които няма установена закономерност. Числото π е безкрайна непериодична дроб и принадлежи към ирационалните числа. Така че въпросът „какво е диаметър“ е елементарен само на пръв поглед. Колкото повече задълбаваме, толкова по-сложно става.

А не може ли да е по-просто? Какви са тези ирационални числа и безкрайни непериодични дроби, не може ли диаметърът да е цяло число?

Как да произведем диаметър-истерия

Представете си, че някой каже, че диаметърът на кръга е два метра, защото думата произлиза от старогръцкото διάμετρος – μετρος е „метър“, а διά има етимологическа връзка с „две“. Ако тръгнете да обяснявате, че διά означава по-скоро нещо, което разделя, минава през друго нещо, а μετρος е свързано с μέτρον, измерване, на този човек пак ще му е сложно. Дори и да добавите, че метърът, такъв, какъвто го познаваме, няма нищо общо с древните гърци и влиза в обръщение чак след Френската революция. Изобщо – колкото повече обяснявате, толкова по-заплетено става.

Сега си представете, че известна публична личност пусне статус във Facebook, озаглавен „Голямата измама с диаметъра – вижте какво грози децата ви!“ Въпросната личност твърди, че диаметърът всъщност е два метра и всички, които използват това понятие, имат предвид два метра. Представяте ли си – искат да ваксинират децата ни с игли, дебели два метра! Да бутат в устичките на бебенцата двуметрови биберони! Да им слагат шапчици, широки два метра, в които дечицата да се омотаят и задушат! И така нататък, все в този дух.

Докато се смеете на малоумните размишления на публичната личност, медиите започват да препечатват статуса лавинообразно. Двуметровият диаметър влиза в централните новини. Водещи политици изразяват възмущението си от диаметъра.

Сутрешните блокове на телевизиите се превръщат в дискусии, в които от едната страна стои възмутен от диаметъра политик или някой от дежурните анализатори на всичко, а от другата – изпотен от притеснение математик, който, пелтечейки, се опитва да обясни какво е диаметър, непрекъснато прекъсван от опонента си и от водещите.

Родители се вдигат на протест под надслов: „Спасете децата ни от диаметъра!“ Правят се национални представителни проучвания, в които се пита дали диаметърът е ирационално число и безкрайна непериодична дроб, или е два метра, и огромното мнозинство от населението отговаря – два метра.

Докато се усетите, е настъпила истинска диаметър-истерия, чиито размери се разрастват главоломно. Отстояващите понятието „диаметър“ са обявени за врагове. Българската православна църква прави молебен срещу диаметъра. По централните площади демонстрират протестиращи с плакати – „Няма ирационални числа – числата са естествени!“, „Числата са в природата и от природата!“, „Убий диаметър – спаси дете!“, „Рационализъм срещу ирационалния диаметър!“, “Обединени родители срещу диаметъра – в името на нормалността!“, „Ирационалното не е нормално!“, „Долу числото ПИ!“

Диаметър се превръща в обидна дума. Онези, които са по един или друг начин политически, професионално и прочее неудобни, се заклеймяват като „диаметри“.

Накрая Конституционният съд обявява диаметъра за противоконституционен. Решението се отразява на всички, които по един или друг начин работят с понятието „диаметър“ – от математици и физици до водопроводчици.

Въвежда се със закон задължение да се използва понятието „дължина на кръга“ вместо диаметър. Това важи за учебници, научни трудове, проекти, техническа документация, ръководства за употреба и т.н. Новото изискване изключително затруднява и работата с чуждестранни партньори и фирми, както и с международни организации, които нямат забрана да използват понятието „диаметър“. Сред тях има и такива, които не ползват метричната система и които съвсем не могат да схванат какъв е проблемът.

Единици упорити експерти продължават да обясняват, че дължината е измерение, а не линия. И че отсечките имат дължина, така че не може една отсечка да бъде дължина. А на всичко отгоре и обиколките имат дължина, така че не става ясно какво точно е дължината на кръга. Но те биват обвинени, че говорят неясни неща и публично оплюти. Работодателите на презрените „диаметри“ се разграничават от тях и те рискуват да загубят работата си, ако продължават да „защитават диаметъра“.

Изборите ще спечели тази политическа сила, която най-ефектно обругава диаметъра.

Какви са механизмите на манипулацията

Напомня ли ви тази притча нещо? Разбира се, истерията около „джендъра“ и Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция.

Принципът е същият – взема се едно понятие, вади се от контекста си, придава му се друг смисъл и след това този нов, изкуствено създаден смисъл, се демонизира. А покрай него – и цели категории хора, начело с малко повече от половината население на България (жените).

Освен това „джендър“ е понятие от социалните науки и е натоварено с повече значения, отколкото „диаметър“. Един е контекстът, когато говорим за джендър неравенства – тогава се имат предвид разлики между мъжете и жените. Друг е контекстът на терминя „джендър идентичност“ – той включва основно хората, които не се идентифицират с биологичния си пол.

А и в самите социални науки съществуват различни интерпретации на различните измерения на понятието „джендър“. Нито една от тях обаче не е това, което е в главите на враговете на Истанбулската конвенция.

За да стане по-ясно, нека вземем понятието „свобода“. Свободата не просто означава много неща, но някои от тях са в конфликт помежду си. Например:

Българските националисти, за които най-големите герои са онези, които са дали живота си за свободата на родината, като цяло са против свободата на хората да определят своя пол или сексуалност. Те са и против свободното движение на хора – ама как така ще идват тук някакви бежанци и мигранти, България трябва да е само за българите!

Защитникът на Втората поправка в конституцията на САЩ, според когото най-висшата свобода е да си има пушка и да може да застреля всеки, който влезе в имота му, има несъвместимо понятие за свобода от младежа, смятащ, че е свободен да влезе на територията на неговия имот и да си откъсне една ябълка.

Какво ще стане, ако се опитаме да смесим всички тези видове свобода? Ще излезе, че загиналите за свободата на родината са се борили за това човек да може да сменя пола си, да застрелва влезли в имота му, но и да влиза в чужди имоти, да е едновременно мигрант и против миграцията. Абсурдно е, нали?

Защо има потребност от Джендърландия

По-сериозният проблем е друг – погрешното тълкуване на един термин, което в една академична ситуация би довело до слаба оценка, има далеч отиващи политически последици.

Не става дума просто за неразбиране – става дума за манипулация на огромни маси хора. Става дума за омраза и саморазправа.

Защото дори „джендър“ да значеше това, което враговете на Истанбулската конвенция му вменяват, толкова ли е лошо хората, които не се идентифицират с биологичния си пол, да бъдат защитени от насилие? Да не забравяме, че за това е конвенцията – защита от насилие.

Днес човек е заклеймен като „джендър“ не само ако е транссексуален или гей. За „джендъри“ се обявяват и всички хора с либерални ценности. Всички, които защитават дискриминирани групи, независимо какви са групите. „Джендъри“ са и онези, които са в състояние да мислят критично и да не приемат всяка пропаганда на доверие. В „джендъри“ се превръщат и политически неудобните на някого, дори иначе да не се вписват в никоя от горните категории.

„Джендърите“ ставаме все повече. Затова е добре да има пространство, в което да се чувстваме у дома си. Пространство, в което за хората не се съди по предразсъдъците и стереотипите. В което можеш да бъдеш антидискриминационен, либерален и критично мислещ. В което си добре дошъл, ако си гей, транс, джендър куиър или интерсекс.

Добре дошли в Джендърландия!

Заглавно изображение: снимка – CC Ненко Лазаров, колаж – Светла Енчева