By 
Демисексуалността е желание за сексуални контакти единствено при наличието на силна емоционална връзка. Представката „деми-“ произхожда от гръцки и означава „-полу“. В някои класификации демисексуалността се слага в „сивата зона“ между асексуалността и сексуалността.
Демисексуалните хора могат да са с всякаква сексуална ориентация и джендър идентичност.
Какво ѝ е „полусексуалното“ на демисексуалността? Демисексуалните нямат сексуално влечение към хора, които не са им близки. Сексът за една нощ е нещо, което им е дълбоко чуждо. Чак когато много се сближат с някого, могат да изпитат и сексуално желание към този човек.
Силната емоционална връзка, която събужда либидото на демисексуалните, не е задължително да бъде любов – може да става дума и за близко приятелство например.
Дали преди сексуалната революция повечето хора – и почти всички жени – са били демисексуални? Ами… не точно. Ето защо:
Социалната норма на класическото буржоазно общество е жената да се омъжи „девствена“ след сравнително дълъг период на ухажване и годеж. (В по-традиционни времена пък не е рядкост момата да се жени за момък, когото дори не познава, защото бракът се уговаря от родителите и не е въпрос на любов или лична воля.) И днес случайните сексуални контакти са много по-разпространени сред мъжете, отколкото сред жените.
Но едно нещо е нормата, друго е вътрешната потребност. Както при всичко, свързано със сексуалността, важното е не толкова какво човек прави, колкото какво изпитва. Някои наричат социалната принуда към сексуално въздържание „принудителна демисексуалност“. Докато „истинските“ демисексуални са си такива, дори доминиращите социални очаквания да са, че на всички им се прави секс със случайни партньори.
От друга страна, немалка част от вътрешните ни потребности са въпрос на култура, биография, ценности. Това не означава, че свободно си избираме какви да са ни потребностите. Както не избираме, когато се отвращаваме от храни, миризми, гледки или действия, които за други култури са напълно приемливи.
Има ли нужда да въвеждаме термини като демисексуалност? Изобщо – трябва ли на всеки нюанс на сексуалността да се слага етикет?
Според Джендърландия всеки етикет е повече или по-малко условен. Как се идентифицират хората обаче е нещо, което те самите решават. А има и хора, които се идентифицират и като демисексуални. В общество, в което сексуализацията е лайфстайл норма, онези, които не пасват на нормата, е логично да се самоопределят по някакъв начин.
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
By 
By