Намиране

G.interview | Интервю Избрано

Не сме ходеща сексуална ориентация: интервю с Димитър Димитров и Васил Василев

Споделяне
Протест срещу хомофобията в Пловдив

На 10 октомври в Пловдив се проведе протест срещу хомофобията. Той беше организиран, след като градът беше облепен с хомофобски листовки, а няколко десетки тийнейджъри ултраси се организираха в социалните мрежи да издевателстват над връстници, които им „приличат“ на хомосексуални. Те нападнаха момичета заради къси коси, както и тези, които се опитват да ги защитят. Първоначално полицията и прокуратурата отказваха да признаят сериозността на проблема и заявиха, че и двете страни са виновни. След това прокуратурата все пак образува досъдебно производство – за причиняване на леки телесни повреди и за „ксенофобски“ подбуди.

Междувременно в навечерието на антихомофобския протест на две стени в Пловдив се появиха надписи със смъртни заплахи по адрес на двама ЛГБТИ активисти – Ивелина Паничарова и Димитър Димитров. Полицията проверява случая.

Първоначално само 8 полицаи охраняваха събитието, а контрапротестиращи ултраси го бяха обградили от всички страни. Шествието стана възможно час по-късно след обявяването си и след допълнително подкрепление от няколко десетки полицаи. Дори опитни активисти, участващи в него, признават, че са се страхували за живота си.

Миналата година Пловдив беше Европейска столица на културата. Девизът му беше „заедно“, а логото – PlLOVEdiv.

По повод на протеста срещу хомофобията Джендърландия разговаря с двама от организаторите му – Димитър Димитров и Васил Василев.

Първо, кажете по няколко думи за себе си.

Димитър Димитров: Димитър Димитров, на 26, инженер. Живея и работя в Пловдив към момента.

Васил Василев: Здравейте! Аз съм Васил, на 23 години, най-обикновено момче от провинцията. Родом съм от Кърджали, където имам няколко успешни ЛГБТИ събития през периода 2018-2020 година. В момента живея в Пловдив. За мен думата „активист“ е много силна и не бих се определил като такъв предвид дребните ми крачки в областта.

Защо решихте да организирате протест срещу хомофобията в Пловдив?

Димитър Димитров: Не се бях занимавал с активизъм от години. Една сутрин целият ми квартал беше осъмнал облепен с анти-ЛГБТИ стикери на почти всеки възможен пилон. Няколко седмици след това се случи инцидентът в градската градина. Посланието беше ясно – „не сте желани тук“.

Васил Василев: Както знаете, всичко започна на 28 септември, когато младежи бяха нападнати от други младежи в Цар-Симеоновата градина в Пловдив, защото приличали на хомосексуални. Извън факта, че това е меко казано недопустимо, по-изненадващи бяха реакциите на редица „специалисти“ по въпроса, според които е напълно нормално в тийнейджърските си години младежите да упражняват агресия и да изпитват нетърпимост към всеки, когото смятат за „различен“. Вместо да се обърне внимание на проблема с хомофобията, се наблюдава нормализиране на последствията от нея. Смятам това за огромен проблем на цялото общество, което трябва да се пробуди от съня на нехайството към собствените си деца. Протестът е нужен, първо, за да се започне този процес по пробуждане и второ, да се покаже, че не всички в обществото „спим“ и че не сме безразлични към  насилието.

Защо не се отказахте въпреки рисковете и заплахите?

Димитър Димитров: Повтарях си някакъв анекдотен цитат (може би от филм или мийм?), че смелост е не отсъствието на страх, а да направиш това, което е правилно, въпреки страха.

Васил Василев: Всяка една борба за социална справедливост върви с рискове и заплахи. Ако полицията бе уплашила протестиращите в Стоунуол през 1969 г., щяхме ли сега да имаме ЛГБТ движение? Ако страхът водеше активистите, щеше ли да има държави по света с брачно равенство?

Господин Димитров, хомофоби написаха смъртна заплаха по ваш адрес на стена в близост до работното ви място. Каква беше реакцията ви и какви мерки предприехте?

Димитър Димитров: Всъщност посланието беше точно на сградата на работното ми място. Моите колеги бяха извикали полиция още преди да пристигна на работа. Обадиха ми се по телефона да ме предупредят да се подготвя психически за гледката. Надписът беше заличен веднага след като беше заснет и го е видяла и полицията. Предстои втори разговор с полицията и преглеждане на записите. Възнамерявам да подам жалба и да настоявам за разкриването и наказването на извършителите. Не търся възмездие, но държа да се отправи послание, че подобен род деяния няма да остават ненаказани. В противен случай ще се мултиплицират и ескалират.

Господин Василев, вие сте от Кърджали. Как станахте един от организаторите на протеста?

Васил Василев: Трудно ми е да стоя безучастен, гледайки, че хора страдат. Смятам, че това трябва да е мисленето на всички, но явно съм доста наивен.

This slideshow requires JavaScript.

Докато гледах видео включванията на Васил Василев от шествието, то доста напомняше по дух на първия София Прайд. Само че тогава и полицаите, и хомофобите бяха многократно повече. Прайдът всъщност възниква като протест. Според вас може ли да се каже, че шествието в събота беше своеобразен първи Пловдив Прайд?

Димитър Димитров: Хората вече имат изкуствено насадени асоциации що е то „прайд“ и какво се случва на него. Скъсана е комуникацията ни с хората извън общността и с контрапротестиращите. Те ни приписват цели, които ние нямаме. В тази връзка аз като организатор много държах шествието да има ясно формулирани цели и послания:

Здравейте, приятели!

Заповядайте на нашето шествие в центъра на Пловдив, провокирано от скорошните събития. Искаме да отправим следните послания:

  1. Към потърпевшите: Не сте нежелани, ние ви обичаме и подкрепяме!
  2. Към институциите: Не, насилието над мирни граждани не е “нещо нормално” и то трябва да се преследва!
  3. Към всеки безучастен: Сега е времето да заемете позиция против насилието и омразата!
  4. Към всеки, който мисли, че това не го засяга – утре това може да са вашите деца и близки!

Желанието ми е тези послания да са максимално достъпни за хора, които не познават спецификата на проблема с правата на ЛГБТИ+ общността. Прайд шествието, за съжаление, е натоварено с твърде много лъжливи очаквания.

Васил Василев: Шествието определено напомняше на първия София Прайд. Чувството, че си заобиколен от четирите страни от хора, които са против това, че дори съществуваш, не може да се опише с думи. Наложи се да тръгнем по-късно, защото полицията не можеше да се справи с провокаторите и съответно нашата сигурност бе под въпрос, но в крайна сметка всичко се проведе. Определено това бе началото на един дълъг път, и да ­– това бе първият Пловдив Прайд, защото всеки протест в името на ЛГБТ общността е Прайд.

А ще се опитате ли да организирате „редовен“ Пловдив Прайд? Или смятате, че още не му е дошло времето?

Димитър Димитров: Прайд шествията са само една форма на проява. Необходима е много разнообразна работа във възможно най-широк обхват, за да достигне посланието ни до различните общности.

Васил Василев: Уверявам ви, че това е само началото…

Искате ли да добавите нещо, за което не съм ви попитала?

Васил Василев: Положението в обществото е повече от плачевно, като плачевността не се изчерпва само с не-ЛГБТИ обществото. За нещастие, има много хора от общността, които не разбират нуждата от социално ЛГБТ движение, още повече – против него са. И то – открити ЛГБТИ лица, което говори, че няма осъзнатост на проблемите. Когато не виждаш, че има проблем в нещо, ти не търсиш неговото решение. Ще ви дам пример само отпреди няколко дни. Споменах на мой познат за шествието с намек за покана към него, като от негова страна това бе повод да ми изнесе реч как ние сами си го търсим и как, ако си мълчим, никой нищо няма да ни направи. Децата в Цар-Симеоновата градина си мълчаха, нали…

Хора обичайте се, обичайте братята, сестрите си, леля си, съседа си, самотната старица отсреща и всички около вас, като не гледате на тях като на ходеща сексуална ориентация, а като на личности, каквито са те. Обичайте децата си и показвайте подкрепата си към тях. И не постъпвайте като други. Защото подкрепата и наградата за мен от това събитие бе телефонно обаждане от майка ми с призив да не я търся никога повече. Подобно на нея са постъпвали и постъпват, за жалост, изключително много родители, водени от предразсъдъци, страх и безсилие.

Наистина – помислете как постъпвате с децата си, които са вашите деца. Приятел ли ще им бъдете, или враг? Помислете си… какво бъдеще искате. Бъдеще, в което хората са солидарни един към друг, сплотени и обичащи, или бъдеще, разкъсвано от предразсъдъци, насилие и омраза? Изборът е ваш. Всеки един от нас носи отговорността за бъдещето на нашето общество.

(Заглавна снимка: Протестът срещу хомофобията в Пловдив. Автор:
Анастас Търпанов.)

Етикети
Светла Енчева
Светла Енчева

Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовен автор в „Тоест“.

  • 1

Може да харесате също