Намиране

G.spot | В целта Избрано

Време е и у нас личното да стане политическо

Споделяне
Личното е политическо!

„Личното е политическо“ е феминистки лозунг, станал популярен по време на студентските протести в края на 60-те години. През 1969 г. американската феминистка Керъл Хениш публикува есе със същото име. Петдесет години по-късно, през 2019 г., фразата става слоган на немския филмов фестивал „Берлинале“.

Ще си позволя да занимая читателите със себе си – нещо, което принципно не правя в Джендърландия. Прецених, че този път трябва да наруша възприетата стилистика в сайта. Защото личното е политическо.

В сряда взех участие в проекта Не ми се обиждай, но… Той представлява страница във Facebook, на която различни хора споделят по какъв начин са ставали обект на дискриминация, омраза, неразбиране или отхвърляне. Участниците държат надпис, който обобщава негативното отношение, с което се сблъскват. С оглед на целия хейт по мой адрес през годините бих могла да държа доста такива надписи. Избрах да се включа с нещо, за което малко хора (особено жени) в България говорят – нежеланието да имаш дете.

За две денонощия снимката ми е споделена над 470 пъти, а коментарите под нея доближават 2000. Без да броим коментарите към споделянията.

Хейтът по мой адрес не ме учуди, нито нарани – както казах, имам солиден „стаж“ в това отношение, така че знаех какво мога да очаквам. Приятно ме изненада равнището на подкрепа, която получих. И че доста жени (и някои мъже) се осмелиха да кажат – „да, аз също не искам деца“.

Не очаквах, че ще стана вдъхновение и за мемета. Ако бяха по адрес на някой друг, щеше да е проява на лош вкус да споделя онези от тях, на които попаднах. Защото така бих възпроизвела омразата. Но са за мен, а аз искрено се позабавлявах на опитите на непознати да ме унижат, внушавайки, че жената е стока за консумация, чиято единствена стойност е способността ѝ за биологично ѝ възпроизводство.

This slideshow requires JavaScript.

Няма да типологизирам негативните реакции, правила съм го преди – в статия за сборника „Възможните майки“, както и за Marginalia. Ще обърна внимание върху един повтарящ се елемент, включително и в някои от коментарите, претендиращи да са позитивни:

„Това е личен избор и си е само твой проблем!“

Това твърдение има различни вариации, между които:

  • решението дали да имаш деца е нещо лично, то не е за публично обсъждане
  • какво ме занимаваш с личните си решения
  • защо занимаваш целия свят с нещо, което не е интересно
  • на кого изобщо му пука
  • какво ми се навираш в очите
  • ти просто търсиш внимание/искаш да станеш известна

Какво ще направите, ако видите в социалните мрежи нещо, което не ви интересува? Най-вероятно – нищо. Ако държите сметка на някого, че е постнал нещо, което не ви е интересно, това вече е агресия. Защото колкото и безсмислен или скучен да ви изглежда постът, явно човекът вижда някаква стойност в него. И заявявайки, че не ви интересува, отричате правото му/ѝ на собствена преценка.

Когато има хиляди коментари за нещо, за което се твърди, че не е интересно, то очевидно не е безинтересно. Смисълът на израза „не ме интересува“ е друг –

да не искаш деца продължава да бъде тема табу.

Това е смисълът и на добронамерените съвети да си запазя личния избор за себе си.

Дискусия с моя позната по повод на участието ми в „Не ми се обиждай, но…“

Като се замислим, има много лични решения, които никой няма да ви упреква, че споделяте. Например решението да сключите брак (ако сте хетеросексуални, разбира се), къде да отидете на почивка и какво ли още не.

Ала когато нещата опрат до теми като сексуална ориентация или джендър идентичност, аборти, насилие в семейството или каквото и да е, което поставя джендър стереотипите под въпрос – тогава изведнъж споделянето на личното става неприлично. Защото вашата идентичност, вашите желания, избори или вашите проблеми вкъщи всъщност са обществен проблем.

Защото личното е политическо.

Затова уж пренебрежителното „не ме интересува“ е знак, че трябва да продължаваме да говорим по определена тема. Да я „навираме в очите“ на хората. Повече от петдесет години след лозунга „Личното е политическо“ трябва да е ясно, че средата не се променя с чакане. Променя се с действие. Това е и смисълът на Джендърландия.

(Заглавна снимка: източник)

Етикети
Светла Енчева
Светла Енчева

Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовен автор в „Тоест“.

  • 1

Може да харесате също