By 
Преди година, точно на 14 февруари, стартира сайтът Genderland. Или неформално – Джендърландия. Датата не беше случайна – на фона на засилващата се „антиджендър“ омраза една от целите на сайта беше не само да е източник на здрав разум, а и да защитава правото на любов. Включително и на любовта, която не пасва на доминиращите стереотипи.
Ала още преди Джендърландия да види бял свят, върху нея се стовариха омраза и агресия. Когато на страницата на Genderland във Facebook излезе съобщение, че ще има такъв сайт, това отприщи, наред с радостните реакции, и лавина от негативни коментари и рецензии. Мнозина държаха да заявят, че са против, без дори да са видели за какво става дума. Все още непубликуваният сайт дори се сдоби с „официална опозиция“.
Хейтът не беше неочакван. Идеята на сайта беше именно да му се предпоставя – миролюбиво и интелигентно. Който се страхува от мечки, да не ходи в гората, нали така?
По-важното е, че около Джендърландия се оформи общност от приятели и читатели, която е безценен коректив. Тя е подкрепяща, дава идеи за публикации, обръща внимание при допуснати грешки или неточности. Някои от приятелите на сайта станаха и негови автори и сътрудници.
Би било прекрасно читателите-автори да станат повече. Ала засега сайтът е най-вече (едно)лично усилие. След като не се финансира и съответно не плаща хонорари, Genderland не може да разчита на постоянни сътрудници, редактор и коректор. Така е честно. Това е част от цената на избраната форма на независимост.
Затова пък толкова по-радващи са жестовете на партньорство и съпричастност. Специални благодарности на авторите на Джендърландия Емилия Славова, Магдалена Димитрова, Марина Лякова, Ели Иванова. На Лъчезар Георгиев, който подари логото на Genderland. На Рада Цанева, която преведе интервю с Джудит Бътлър и взе съгласието и на нея, и на сайта, в който то е публикувано, да го представим при нас. На Мария Димова, която предостави свои фотографии. На Станислав Атанасов и Красимир Стоев, които помогнаха да се решат сериозни технически проблеми на сайта. На Анна Кръстева, Венелин Стойчев, Виктор Лилов, Галина Лачева, Иван Стоянов, Лайла Аградо, Лилия Драгоева, Стефан Иванов, Татяна Ваксберг, които (плюс някои от споменатите по-горе) се включиха в предизвикателството да кажат как си представят Джендърландия. И на всички останали, които допринасят по един или друг начин.
За Джендърландия е важно не количеството публикации, а качеството им, както и уникалността на съдържанието. В нея няма публикация, която да е препечатана от друг източник. Може да няма всеки ден новини, но огромната част от новините тук не са били публикувани на български език преди. И нито една новина не е копи-пейст.
Идеята за речник на Джендърландия се появи в движение, но интересът към тази рубрика само затвърждава убеждението за необходимостта от нея. Речникът е едновременно авторско дело, тоест изразява възгледите за различните понятие на своя автор, и се пише и коригира съвместно с читателите. Те предлагат да се включи едно или друго понятие и посочват различни неясноти за доизглаждане. Няма как описанията на понятията в речника да се харесат на всички. Те се вписват в дискусии, които нямат еднозначно решение, а някои от тях са и с дългички традиции.
Макар да се прави предимно от един човек, Джендърландия е в естеството си диалогична. Такава и ще продължава да бъде. Заедно с вас.
Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовна авторка в „Тоест“.
By 
By 
By 
