Намиране

G.cult | Култура G.interview | Интервю Избрано

Интервю с Джудит Бътлър: Познанието като противоотрова на страха

Genderland
Споделяне
Джудит Бътлър

Защо „джендър идеология“ е измислено понятие? И чий интерес обслужва то?

Няма „джендър идеология“, защото това би предполагало съществуването на система от идеи или единна теория. В действителност, в света на науките за пола (на англ. gender studies, бел. прев.) има множество различни методологически подходи и академични форми. Това е едно оживено поле на научни изследвания, на което хората все още водят дебати по отношение на неговите основни постулати, понятия и цели. То е интердисциплинарно по своята същност, което означава, че например изследователите на пола, работещи в областта на точните науки, често не са във връзка с онези, които работят в областта на урбанистичните изследвания или перформативните изкуства. Това е една богата и разнородна академична област, която не търпи една-единствена гледна точка. Ако под „идеология“ някои разбират, че цялото това академично поле, което понастоящем се простира в над 80 държави по света, цели да отрича реалността или да предлага някаква измислена система от вярвания, то те изобщо не са наясно със същността на тези академични изследвания. Те съвсем не отричат материалната реалност, а търсят отговор на въпроса как тази материална реалност е придобила познатите ни значения. Терминът „джендър идеология“ му придава такова звучене, сякаш това е една монолитна теория, чиято основна цел е да изкриви реалността. А всъщност изследванията на пола просто се опитват да разберат реалността на телата, сексуалността, семейството, родството, възпроизводството, неравенството, свободата, справедливостта, мъжествеността, женствеността, и всички начини да се живее джендърът, за които все още нямаме адекватно разбиране. Ако можем по някакъв начин да определим тези изследвания, това са изследвания, които се стремят да предоставят реално познание на мястото на предразсъдъците.

Твърдението, че да се преподава джендър в училище е „индоктринация“, просто не отговаря на истината. Няма учител, който да обяснява на учениците си как да мастурбират или да ги учи да си сменят пола. Това са пълни глупости. И макар че мастурбацията и промяната на пола са теми, за които учениците си говорят, те са се превърнали в теми табу, а би било добре да се знае повече за тях и те да се обсъждат на базата на достоверна информация. Задачата на един учител е да чуе различните гледни точки по чувствителните теми и да насърчи разговора, а не да налага някаква точно определена истина на младите хора. Когато казваме, че трябва да се вдигне табуто срещу хомосексуалността, не означава, че това се отнася до всяко табу. Напротив – табутата и законите срещу сексуалната злоупотреба с деца трябва да се запазят, защото децата все още не са напълно зрели, за да направят информиран избор за своята сексуалност. Нашата задача като родители и учители е да осигурим подкрепяща среда за децата, която не им налага готови рецепти, а им помага да намерят своя собствен път, без да са физически или идеологически насилвани. Аз твърдо се противопоставям на подобно насилие.

Пред вестник O Globo казвате, че „страхът от джендъра е като страхът от призраци” и заявявате, че действията на онези, които са против изследванията на пола, се дължат на невежеството им по този въпрос. Въпреки крайнодясната вълна, водена от Жаир Болсонаро, в исторически план Бразилия е консервативна страна, а понастоящем преминава през период на антиинтелектуализъм, което включва и съкращения в бюджета за образование. Как да се борим с невежеството при това положение?

Бразилия е също така и място на забележителни интелектуални постижения в областта на хуманитаристиката, социалните науки, психологията, театъра и перформативните изкуства, литературната продукция и критика. Във връзка с това моят въпрос е как крайнодесният популизъм на Болсонаро атакува университетите и интелектуалците? Църковните общности четат листовки, които им резюмират „джендър идеологията“, но това не може да се сравнява с прочитането на стотици, хиляди книги и научни статии, които могат да предложат много по-реалистична и комплексна картина на това поле. Ала изведнъж книгите станаха опасни – не бива да се докосват, не бива да се четат. Този отказ да се изучава самият обект на онова, на което се противопоставят не само показва невежеството на опозицията, но и решимостта им да си останат потънали в невежество. Това доста често е признак на надигащ се фашизъм в културния живот.

За вестник Folha de São Paulo казвате, че сте преживели шок, когато крайнодесни активисти изгарят ваше чучело (във вид на вещица) по време на посещението ви в Сао Паоло през 2017 г. Две години по-късно, и предвид факта, че това са именно хората, които са на власт в Бразилия сега, какво мислите за този случай? Били ли сте обект на подобна агресия някъде другаде?

Това е единственият такъв случай, макар да се е случвало в Германия например открито да се противопоставят на моята защита за правата на палестинците. Но никой не е горил чучело, макар мои карикатури да са циркулирали в пресата. В Германия съществува страх, че могат да те обявят за антисемит, ако критикуваш несправедливата политиката на Израел. Аз се гордея, че съм еврейка и като такава се боря за по-голяма справедливост за Палестина. Практиката на „изгаряне на вещици“ е една от най-женомразските в историята на човечеството, така че изгарянето на мое чучело във формата на вещица бе тържество на мизогинията. В същото време това чучело трябваше да изглежда и достатъчно „транс“, облечено с розов сутиен, намеквайки че моето мъжествено Аз е всъщност „драг куин“. По този начин те ме идентифицираха като мъж, но май не бяха съвсем сигурни дали не трябва да бъда в образа на жена, която да бъде изгорена или на транс човек, който да бъде осмиван. Моята полова идентичност е небинарна и ми се струва, че те съвсем се объркаха как да ме атакуват точно: като класическа феминистка? или като активист за транс права?

Опитах се да интервюирам и човека, стартирал петиция срещу вас през 2017 г. Той отказа да говори с мен заради политиката на нашата редакция. Но наскоро бразилският президент го препоръча като „достоверен източник на информация“. Възможно ли е човек да се разбере с подобни хора чрез диалог? Ако не, какво тогава? Как да се противопоставим на тяхното дигитално и интелектуално влияние върху обществото?

Диалогът винаги е важна цел, но всеки диалог все пак трябва да се подчинява на определени условия. Ако поискате от този човек да ви докаже, че подписите, събрани срещу мен, са реални, а не от създадени от него ботове, готова съм да се обзаложа, че той едва ли би разкрил картите си. Онези, които искат да създават фалшиви ефекти в медиите, едва ли биха искали техните машинации да излязат наяве.

Възможно ли е да се деконструира това изкривяване, превърнало идеите за свобода и равенство между половете в „идеология“, набедена, че индоктринира и разрушава основни ценности за Католическата църква и евангелистите?

Вярвам, че като интелектуалци сме длъжни да продължим да публикуваме книги и статии, които да разобличават лъжите, разпространявани за джендъра, феминистките изследвания и куиър и транс изследванията. Трябва да обясняваме с прости думи с какво се занимаваме (и с какво не) и защо то е важно. Това означава да се върнем към основни понятия в нашето поле, да обясняваме своите идеи и етиката, която ни движи.

В Бразилия евангелските църкви се превърнаха в основна политическа сила, движеща борбата срещу „джендър идеологията“. Те имат своя група (и то голяма) в Конгреса и стотици телевизии и радио станции из цялата страна, а нагласите им са доста по-радикални от тези на Католическата църква. Те са и един от основните партньори на президента Болсонаро. Какво да правим с подобно влияние предвид необикновеното му предимство да се опира на вярата на хората?

Според мен е възможна мобилизация в рамките на самата Църква за внасяне на повече познание и човечност. Традицията на „теологията на освобождението“, която е преобладавала в евангелските църкви преди да поемат в крайнодясна посока, се интересува от положението на бедните и на всички маргинализирани групи. Ако отчитаме съществуването на полово неравенство в Бразилия, риска от насилие, на който са изложени жените, травеститите и транс хората, тогава говорим за маргинализираните, за онези, които се страхуват за живота си, които няма какво да ядат, които нямат сигурна работа или жилище в условията на днешната икономика (в резултат на пълната инвазия на неолиберализма в живота на бразилското общество). Би било чудесно да протече диалог в църквите и между тях, да се включат и християнските организации на гей мъже, лесбийки и техните родители и да се въведе идеята за по-човечен, етичен и толерантен подход към тази тема, нагнетила толкова много страх и омраза. За мен не остава незабелязано и това, че авторитарните сили получават подкрепа от онези части на населението, които са успели да уплашат. Независимо дали става дума за демонизиране на евреите, криминализиране на мексиканците или патологизиране на ЛГБТИ общността и нейните културни форми на себеизразяване, винаги се обособява някакво малцинство, в образа на което се концентрират страхът и омразата на хората. Тогава авторитарните сили обещават да „изчистят” страната от маргинализираните, да възстановят традиционната форма на семейство и да ни върнат към социалните неравенства и форми на социална маргинализация, присъщи на „традицията“. Затова – в името на познанието и на хуманността – ние сме длъжни да спрем тези авторитарни сили, независимо дали в Църквата или в Държавата, които се опитват да ни държат в състояние на невежество, страх и омраза.

Превод от английски език: Рада Цанева.

Интервюто е публикувано за пръв път в бразилския уебсайт Gênero & Número и е препечатано на 2 октомври 2019 г. в Sexuality Policy Watch (SPW). Genderland благодари на SPW и на Джудит Бътлър за това, че ни позволиха да преведем и публикуваме на български оригиналния текст на интервюто.

Заглавна снимка: CC BY-SA Miquel Taverna, Centre de Cultura Contemporània de Barcelona, Wikimedia Commons.

Етикети
Genderland
Genderland

Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.

  • 1
Предишна публикация
Следваща публикация

Може да харесате също

Свързани публикации