By 
Кои са аджендърите? Аджендър значи нещо конкретно. Пише го и в речника на Джендърландия. Аджендърите обаче са нещо друго. Четенето с разбиране не им е присъщо. Те владеят единствено манипулативния прочит.
Аджендърите са онези, които превърнаха понятието джендър в обидна дума. Според тях джендър означава едновременно трети пол и ЛГБТИ човек. Също и последовател на феминизма, човек, загрижен за правата на жените, децата и по-общо – човешките права. Както и някой, който работи в неправителствена организация (стига организацията да не е на аджендъри).
Аджендърите са онези, които действат по плана на Agenda Europe и разиграват неговите стратегии. А в същото време твърдят, че нямат нищо общо с този план и хич не знаят за какво става дума.
Аджендърите се наричат така и защото смятат, че джендърът не съществува. Според тях всичко, свързано с отношенията между половете, е въпрос на гениталии. Включително насилието, основано на пола, неравното заплащане, „стъкленият таван“. И не на последно място – начинът, по който хората учат децата си какво е да си момче или момиче.
Аджендърите говорят за свобода и за права. Ала за тях свободата е свобода да налагат собствените си възгледи, които се свеждат до това да забраняват на другите какви да бъдат. За тях права притежават семействата, не и хората в тях. Родителите, не и децата. Зародишите, но не и вече родените индивиди.
Аджендърите искат да няма социални служби и организации, които оказват помощ на хора в риск. Те смятат, че всички проблеми могат да се решат „в семейството“. Така лишават от шанс за спасение хиляди деца годишно, които са жертва на насилие, включително сексуално, изоставяне, неглижиране, трудова или сексуална експлоатация, трафик, недопускане до училище. Лишават от подкрепа и жени, които системно преживяват домашно насилие. Както и възрастни хора, тероризирани от порасналите си деца.
Аджендърите са против сексуалното образование. Според тях то учи децата да мастурбират и да правят секс. А не да познават тялото си, да умеят да казват „не“, да уважават „не“-то на другите, да ползват предпазни средства. Те смятат, че едно дете няма да започне да мастурбира самичко, ако някой не го научи. И че човек не прави секс, ако възрастен (вкъщи или в училище) не му обясни как. Според тях е най-добре родителите да кажат на децата си за птичките и пчеличките непосредствено преди сватбата.
Аджендърите са против училищното образование изобщо. Убедени са, че то може да научи децата им не само на секс, а и че има ЛГБТИ хора и че това е нормално. И вярват – както за мастурбацията и секса – че ако детето им научи какво е гей, лесбийка или транс, ще стане такова. Те са и против теорията за еволюцията и против редица научни достижения. Затова искат да си обучават децата вкъщи. И да им преподават най-вече по Библията, която според тях казва всичко необходимо.
Аджендърите са против абортите, контрацептивите и разводите. Те ще се опитват да наложат забраната им – едно по едно – разчитайки на конспирация, манипулация, безгръбначни политици и услужливи медии. Сега на дневен ред е дебатът за абортите. Ако успеят, другото предстои.
Аджендърите поставят на пиадестал „традиционните ценности“ и възгледите им са сходни с тези на радикални религиозни групи на Запад, особено в САЩ. В същото време много от „опорните им точки“ са превод от руски език – например „ювеналната юстиция“.
Аджендърите са се окопали добре в структурите на властта. Работят по въпроса поне от петнадесетина години. Имат на своя страна партии, политици, задкулисни структури. Стигнали са дотам да „извиват ръцете“ на правителството. Дори Конституционният съд се оказа зависим от тях.
Аджендърите се опитват да прокарат политическа система, различна от конституционната. Те искат религията да определя политиката. Един вид християнски шариат. Ето защо те са заплаха за националната сигурност. Но засега държавата не показва решителна воля да ги спре. Гражданското общество – също.
Аджендърите атакуват.
(Колаж: Светла Енчева.)
Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовна авторка в „Тоест“.
