By 
Ивелина Паничарова е една от основателките на „ЛГБТ Пловдив“. От седем години се посвещава основно на каузата „Библиотека ЛГБТИ+“, като събира и описва книги на куиър тематика. Междувременно не е прекратила активистката си дейност. Споделя, че апатията я убива повече от омразата.
Ивелина, повод за разговора ни е съвместния конкурс на Младежката ЛГБТ организация „Действие“ и Библиотека ЛГБТИ+. Ще разкажеш ли накратко за какво става дума?
Организирахме фотоконкурс. Темата е куиър литература. Всичко съотносимо към ЛГБТИ книгите и/или авторите може да се включи. Например снимка на тематична книга/автор, снимка, която разказва сюжет на такава книга или каквото и да е друго, което можем да свържем с куиър литературата. Идеята е да насърчим четенето, да популяризираме ЛГБТИ литературата, да обменим препоръки и да се забавляваме.
Колко души ще получат награда, кой ще е в журито и как ще се извършва оценяването?
От „Действие“ бяха доста щедри и предоставиха цели 15 екземпляра от книгата Смелостта да бъдеш. Част втора за награда. Срокът за изпращане на снимки е до 27 декември включително. Ще ги сложим в отделен албум във Facebook групата Библиотека ЛГБТИ. От 28 до 31 декември ще има гласуване и най-харесваните ще спечелят. Членовете на групата ще решат при кого да отидат копията от книгата. Vox populi, vox Dei [глас народен, глас божий, лат.]. Наградата определено си заслужава. Аз си купих „Смелостта да бъдеш. Част втора“ веднага щом излезе и не можах да си легна докато не я изчетох цялата. Изключително вдъхновяваща е и трябва да се чете, да се подарява, да се споделя, за да бъдем всички малко по-смели!
Как ти хрумна да се захванеш с ЛГБТИ+ библиотеката?
Библиотеката стартира през 2013 г. Всичко започва с това, че си търсех книги на ЛГБТИ тематика в една книжарница в Пловдив. Когато попитах книжарката, тя се смути. Заведе ме на щанда с „Кама сутра“. Там така или иначе нямаше нищо гей. Казах ѝ го. Отиде да говори с колежката си и се подсмихнаха. Колежката обаче се сети и ми донесе „De profundis“ на Оскар Уайлд и ми каза „Да, ама там не се обяснява точно как стават нещата. Не знам дали това търсите.“
Бях изумена как може да имат такава реакция и да се сетят само за една единствена книга. Не можех да повярвам, че е само една. Питах от книжарница в книжарница и едва откривах по 1-2 книги, но си казвах, че те не знаят явно и че трябва да има още. В библиотеките беше същото или изобщо ми казваха, че нямат. И така реших да направя списък и да събирам всички книги, за които разбера. Един вид – да „вадя от килера“ куиър книгите.
Да си призная, не съм изненадана от реакциите на работещите в книжарници и библиотеки. Става дума за проблематика, която не е мейнстрийм, а у нас е и обект на дискриминация, поради което в обществото липсват базисни знания по темата. Или не си съгласна? Но пък е прекрасно, че високите ти очаквания са станали повод да създадеш нещо толкова хубаво.
Все си мисля, че когато се занимаваш с книгоразпространение, би следвало да знаеш пет заглавия на куиър тематика. Ей тъй, от обща култура. Но понякога „общата култура“ е твърде обща. Аз съм израснала в Испания и там светът е друг. Там отиваш в селската библиотека и има компютър, в който с подходящ таг намираш тематични книги и дори няма нужда да водиш подобни разговори. Всички книги са таргетирани още от издателствата и подобни опции за търсене с ключови думи има в книжарниците и в библиотеките. Тук сякаш съзнателно се крие тази подробност. Сякаш ще се купува по-малко, ако я обозначим. Не говоря за печати върху книгите или розови триъгълници, а възможност за търсене с ключови думи в регистъра. Не само куиър тематиката страда от липсата на тагове, но определено куиър литературата е много невидима в България. Много малко са книгите, които в анотацията си разкриват ЛГБТИ персонажите дори да са основна сюжетна линия. Винаги има нещо недоизказано.
Колко е дълъг списъкът ти и колко от книгите в него си успяла да събереш?
Имам информация за около 500 книги. Вярвам, че са повече, но и голяма част от тези са откривани почти „от уста на уста“. Някои съм ги намирала по хомофобски коментари в интернет. И в хомофобията има нещо полезно. Шегувам се, разбира се. Но да, понякога някой е много възмутен, че в книгата му някой от персонажите се е оказал гей, и го споделя, за да предупреди хората. Физическата ми колекция е малко над 100 книги. Доста се увеличи покрай последните намаления, а в електронен формат имам около 150.
Има ли издателства, с които си партнираш?
Писала съм на доста издателства с молба да ми предоставят списък с тематичните си издания. Понякога и те самите имат колебания или не знаят за някоя. Забавляваме се, когато аз започна да им давам заглавия. Издателство ICU много хареса идеята за библиотеката и създаде промокод с 25 % отстъпка за членовете на групата ни. Беше много мил жест. Кодът е безсрочен. От Orange Center, освен списък със своите издания, ми изпратиха и препоръки за книги от други издателства, които са чели. Но въпреки това няма нито едно издателство с ЛГБТИ тагове. Първоначално имаше флагче с дъгата на някои от книгите на Black Flamingo Publishing, но го махнаха. Та пак клоним към нула.
Като говорим за партньорства, ЛГБТИ+ библиотеката си партнира и с художничката Теодора Дончева (Теч), която впрочем прави и подкаста Pod Дъгата, за който Джендърландия спомена наскоро. В какво се изразява партньорството ви?
Теч е един от книжните ни супергерои. Първо се включи като доброволец и помага за описанието на книгите в един голям каталог, който скоро ще споделим, а след това илюстрира нашите продукти с кауза. Имаме канчета, чаши, шишета с прекрасни илюстрации. Част от средствата при закупуването на някой от артикулите, отиват в помощ на дейността на библиотеката. Например за закупуването на стари книги, които са извън тираж. Опитвам се да ги дигитализирам и спася от пълно изчезване. Споделям ги безплатно всяка сряда в групата. По Коледа предстои да кача “Дори каубойките плачат” на Том Робинс, която е издадена на български през 1997 г.
Междувременно не си прекратила „класическата“ си активистка дейност, ходиш на прайдове и ЛГБТИ събития. Беше и на антихомофобския протест в Пловдив и не се уплаши от смъртната заплаха по твой адрес. Ще разкажеш ли за това?
Оказва се, че няма бивш активист. Това е нелечимо. Аз си „активиствам“ и докато работя, и докато си почивам, и докато общувам с хората. Изобщо – активизмът си върви с човека. Не мога да си представя да съм пасивна и да се примирявам с неправдата, и така да съучастнича да се случва. Аз го наричам „да бъдеш съвестен гражданин“, а всеки съвестен гражданин следва да бъде осъзнат за мястото си и на прайда, и на антихомофобските протести, и срещу омразата. В противен случай се оказва „от другата страна“. И лошото расте ли, расте с пасивността на добрите.
А смъртните заплахи са част от пейзажа. На моменти се стряскам колко съм свикнала с тях и как ценностната ни система се е изкривила. Често съм получавала смъртни заплахи от хора, които твърдят, че се тревожат за децата си, и тогава си мисля: „Леле, този човек отглежда деца и създава още мразещи хора!”. Истински страшното е, че не осъзнава заплахата за децата си в собственото си лице, че я множи и уврежда още души…
Апатията на хората ме убива повече от омразата. Апатията убива всеки ден по малко. Мразещите врят и кипят в своята кауза, също като мен. Приличаме си някак и знам, че и те са също толкова малко на брой, колкото сме активистите. Масата, която накланя везните между добри и лоши дела, е именно групата на апатичните и пасивни хора. Те са истински страшни! Те няма да заковат бесилото, но няма и да видят обесването. Просто ще подминат…
Какво искаш да добавиш, за което не съм те попитала?
Четете! Подарете книга за Коледа и поне още две след нея! А ако прочетете нещо на куиър тематика, разкажете на трима. И те да кажат на още трима, и така – докато не му кажат на момчето с таговете. И докато спре да се налага да си го разказваме. До тогава, заповядайте в Библиотека ЛГБТИ+, където ще намерите доста повече от три заглавия и препоръки.
Куиър литературата е важна, защото когато се открием в книгите или филмите, разбираме, че не сме сами, че не сме болни или луди. Разбират го и останалите. Бавно и полека, но и те го разбират. В България все още сме на ниво „ако не го дават по телевизора, то не съществува“. А в „телевизора“ рядко нещо позитивно и куиър да се види. Литературата е изкуство и достига до хората по своя магичен начин. Помага ни да мислим – нещо, което понякога забравяме да правим сами.
(Заглавна снимка: Младежка ЛГБТ организация „Действие“.)
Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовна авторка в „Тоест“.
