By 
Понятието спектър идва от онзи дял на физиката, наречен оптика. На пръв поглед то няма връзка с темите от речника на Джендърландия, но е дълбоко свързано с „философията“ му.
Често се употребяват понятията ЛГБТИ общност и ЛГБТИ спектър. Можем ли да кажем, че ЛГБТИ хората са общност? Общността представлява не просто група от хора, а хора, които са свързани с общи ценности, интереси, дейности и т.н. Че имаш някакъв признак, не те прави част от общност. Няма общност на синеоките или на плешивите.
По същия начин, ако една жена е лесбийка, това не я обединява автоматично с другите лесбийки. Между лесбийките има базисни различия по основни теми, като например има ли смисъл да се разкриваш и да ходиш на прайд. Да не говорим за разделенията между „мъжествени“ и „женствени“ лесбийки и куп други вътрешни разграничения. Същото важи и за гей мъжете, бисексуалните и т.н.
На всичко отгоре ЛГБТИ хората притежават различни признаци, правещи ги част от малцинство. За едни това е сексуалността (дори невинаги сексуалната ориентация), за други – джендър идентичността. Няма много допирни точки между, да кажем, гей мъжете и интерсекс хората. Нито борбата им за права върви успоредно. Има държави, в които например интерсекс хората получават правото да бъдат означени с „друг“ пол в личните документи, но не и транс хората.
Когато говорим за спектър, имаме предвид, че в основата на ЛГБТИ (с всичките вариации на понятието) стои разнообразието. А въпросът дали личностите, които обединява спектъра, са общност, не стои на дневен ред.
Друга важна характеристика на спектъра е плавното преливане между нюансите. Понякога не е лесно да се каже кога някой престава да е хетеросексуален и става бисексуален, дали някой е много женствен гей или е транс жена, дали е асексуален, или не съвсем асексуален и т.н.
Има редица опити да се правят скали, които да подредят различните сексуални ориентации. В някои от тях се въвеждат междинни нива, като например кюриъс („любопитни“, от англоезичното curious) или флуиден (такъв, който по отношение на сексуалността или пола е ту така, ту иначе).
Тези скали обаче имат поне два принципни проблема:
Първият е, че опитвайки се да постигнат възможно по-голяма прецизност, те могат да се раздробяват до безкрайност. Можем да въведем половинки, четвъртинки и осминки на любопитството и флуидността. И на всяка степен да измислим име.
Вторият и по-сериозният проблем е, че тези скали изхождат от предпоставката, че всички хора са цисджендър и ясно се идентифицират с определен пол. Как можем да кажем дали един интерсекс човек е хетеросексуален, хомосексуален и пр., след като неговият биологичен пол е неясен? Къде да подредим пансексуалните в скалата?
Отделен въпрос е, че сексуалната ориентация съвсем не изчерпва всичко, свързано със сексуалността. За харесващите kink неща няма място в тези скали. Но ЛГБТИ спектърът е отворен за тях.
Неслучайно ЛГБТИ знамето представлява дъга. Дъгата е символ на разнообразието. През годините броят на цветовете на знамето се е променял, но символът е останал същият. Всъщност няма особено значение колко са цветовете – те символизират всички нюанси на дъгата.
През годините определени групи са искали в знамето да се прибави даден цвят, за да бъдат представени точно те. От гледна точка на Джендърландия това е излишно. А и когато Гилбърт Бейкър е създал известния флаг, отделните цветове (които тогава са били осем) не са представяли сексуалности или идентичности. Въплъщавали са далеч по-общи неща – секс, живот, изцеление, слънчева светлина, природа, магия/изкуство, ведрост и дух.
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
By 
By