Радослав Стоянов, БХК

По всяка вероятност Върховният касационен съд (ВКС) ще излезе с указание, че промяната на пола на трансджендър лицата ще е възможна само тогава, когато телата им са претърпели необратими промени. Това означава, ако не хирургическа смяна на пола, то най-малкото хормонална терапия, предизвикваща стерилитет. Такова предположение изрази в отговор на въпрос на Genderland Радослав Стоянов от Българския Хелзинкски комитет (БХК). Той направи това по време на представянето на годишния доклад на БХК Правата на човека в България през 2019 г. в понеделник, 29 юни.

Въпросът на Genderland беше в контекста на информацията, че ВКС ще даде указания за юридическата смяна на пола. След като Конституционният съд обяви Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, за противоконституционна, някои съдилища започнаха да постановяват откази по дела за смяна на гражданския пол. Радослав Стоянов смята, че ВКС едва ли ще укаже забрана на юридическата промяна на пола, тъй като в България това е практика от десетилетия – има случаи на смяна на гражданския пол още отпреди 1989 г. Правозащитникът отбеляза обаче, че изискването за стерилизация противоречи на практиките на Европейския съд за правата на човека.

У нас небинарните хора продължават да се третират като несъществуващи. В доклада се дава пример със Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, самото заглавие на който „урежда равнопоставеността само в рамките на половата бинарност и не допуска съществуването на хора извън нея.“

На правата на ЛГБТИ хората е посветена последната, 15-та глава от доклада на БХК. Хомофобските и трансфобските прояви обаче, катализирани с демонизирането на Истанбулската конвенция, имат последствия, засягащи съвсем не само хомосексуалните, бисексуалните, транс и интерсекс лицата.

От тази кампания особено потърпевши са жените. Неприемането на конвенцията беше отчасти компенсирано с промени в Наказателния кодекс (НК), но според БХК те не са достатъчни. В последна сметка преживелите домашно насилие, които в голямата си част са жени, отново са принудени да търсят правата си по частен ред. А това ги прави уязвими на натиск – голяма част от подалите молби за защита от насилие впоследствие ги оттеглят. През миналата година са уважени изцяло или отчасти 675 молби, а по 854 делото е прекратено, основна причина за което е оттеглянето на молбите.

От неприемането на адекватно законодателство срещу насилието на джендър основа са потърпевши и мъжете. Например в НК изнасилването на мъж не се брои за изнасилване и съответно се наказва по-леко, отколкото изнасилването на жена, и то само това, което е извършено чрез проникване на пениса във вагината.

Кампанията срещу Истанбулската конвенция, насочила се и срещу Стратегията за детето и Законът за социалните услуги, се отразява негативно и на правото на свободно сдружаване, както и на сътрудничеството на неправителствените организации с публичните институции. В доклада се отбелязва, че през 2019 г. продължава тенденцията от предходната година срещу гражданските организации, като има и призиви за забрана на някои от тях.

Сред най-гласовитите противници на проевропейските граждански организации са „националистически партии, част от правителствената коалиция, и обслужващите ги медии“. Организациите са обвинявани, че са „джендърски“, „соросоидни“ и че искат да дадат българските деца на „лошите“ норвежци. Така работата на много НПО-та се затруднява, защото институциите отказват да си сътрудничат с тях.

По време на представянето на доклада председателят на БХК Красимир Кънев обърна внимание върху предложението на коалиционния партньор „Обединени патриоти“ Законът за социалните услуги и цялото законодателство в социалната сфера да бъдат пренаписани в нов Кодекс за социална подкрепа. Целта на „патриотите“ е неправителствените организации да не могат да предоставят повече социални услуги. А най-потърпевши от това са хората, които имат нужда от социални услуги, отбеляза директорката на програма „Кампании и комуникации“ на БХК Надежда Цекулова.

Пълния годишен доклад на БХК за 2019 г. можете да прочетете тук.

(Заглавна снимка: Радослав Стоянов по време на представянето на годишния доклад на БХК за 2019 г. Екранен кадър от Facebook Messenger: Светла Енчева.)