By 
Февруари 2019 г. Жена с къса коса на име Галя Петкова разхожда кученцето си в центъра на София. Случаен минувач я взема за мъж гей. Нарича я „педал мръсен“ и я удря толкова силно, че ѝ избива два зъба. Предупреждава я, че не иска да я вижда повече в района (който е толкова негов, колкото и неин).
Нападателят е объркал пола на жертвата, но е улучил сексуалната ѝ ориентация – Галя Петкова е открито хомосексуална. Тя дава гласност на хомофобската агресия срещу себе си. Случаят получава медийно отразяване, включително репортаж на Миролюба Бенатова.
Нападението над Галя Петкова не предизвиква обществени реакции. Не се загрижва и прокуратурата. Пострадалата търси правата си сама. От „Съдебна медицина“
искат тя да даде като доказателство избитите си зъби, останали на тротоара,
за да се прецени дали нанесената ѝ повреда е средна, или лека. Ако са с кариеси или пломби, значи не може да претендира за средна телесна повреда.
Каква е уловката? При лека телесна повреда пострадалият търси правата си по частен ред, тоест прокуратурата не се самосезира. С други думи, хомофобската агресия срещу Галя Петкова се разглежда като неин личен проблем.
Май 2021 г. Мъж, известен като Митко, продава чорапи в пловдивския квартал „Капана“. Това не се харесва на собственика на едно от заведенията там, софийски адвокат, и той напада Митко. Намесват се хора и прекратяват агресията.
Започва спонтанна и трогателна кампания в подкрепа на Митко.
Хората изкупуват чорапите му и оставят чорапи на входа на заведението на агресивния адвокат. Прокуратурата се самосезира и завежда дело за лека телесна повреда по хулигански подбуди. След това Митко е извикан на разпит. Адвокатът е арестуван – първоначално за 72 часа, но със заявка, че този срок може да се удължи.
Междувременно става ясно, че собственикът-побойник не за първи път проявява насилие.
Горе-долу по същото време, на 27 май, в сградата на БНР в Пловдив се представя книга – „Смелостта да бъдеш“. Книгата съдържа лични истории на ЛГБТИ хора. Някои от присъстващите са там с децата си. По време на представянето на книгата нахлуват ултраси и започват да се саморазправят с присъстващите. Стига се до полиция.
Как реагира пловдивската общественост на нападението? Никак.
В медии се разпространява невярната информация, че представянето е било на детска книжка на ЛГБТИ тематика. Въпросните медии вероятно бъркат с представянето на книжката „Мравин“ два дена по-рано, на 25 май, в клуб The Steps в София.
„Мравин“ вече действително е детска книга. В нея се разказва за пеперуда и бръмбарка, които осиновяват осиротелия Мравин, за когото другите мравки не желаят да се грижат. За пеперудата и бръмбарката се казва само, че живеят заедно, без да се уточнява какво е естеството на връзката им.
Въпреки това книжката е нарочена за „скандална“. Представянето ѝ е осуетено от неонацисти, носещи отличителни знаци с „Луковмарш“ и БНС (Български национален съюз). Стига се до полиция. Както и в Пловдив, на събитието присъстват и деца.
Как реагира софийската общественост на нападението? Никак.
След няколко дена, на 30 май, в същия клуб се представя новият късометражен филм „Черупки“ на открито хомосексуалната режисьорка Слава Дойчева. Отново идват крайни националисти, брандирани с „Луковмарш“, БНС и ВМРО, отново се стига до полиция.
На 15-ти май пък се провежда първият прайд в Бургас, участниците в който са замеряни с различни предмети и дори с димка.
Агресия им и срещу антихомофобските протести в Пловдив и Бургас миналата есен. Те пък са по повод на инициативата на радикализирани тийнейджъри да „прочистят“ район в центъра на Пловдив от свои връстници, които им приличат на хомосексуални.
След хомофобската акция в Пловдив прогресивната общественост не защитава тормозените и бити деца. А един пишман психиатър заявява в лицето на две от тях, че… то си било нормално да ги бият.
В рамките на само две седмици сме свидетели на четири хомофобски прояви.
Те обаче пораждат не съпричастност, а оглушително мълчание. Единствено партията „Зелено движение“, част от коалицията „Демократична България“, излезе с позиция, осъждаща хомофобията по принцип.
Да се върнем към случая с Митко. Масовата съпричастност към нападнатия се интерпретира и като толерантност на пловдивчаните. Защото „талисманът на града“, както го наричат, е ром. Факт, който в повечето случаи се премълчава, за да не падне сянка върху образа на съпричастността. (В интернет вече могат да се прочетат коментари, набутващи пострадалия в стереотипа за „ром, който не си плаща данъците“.)
Тази толерантност обаче е половинчата.
Не само защото се случва по отношение на Митко, а не и на ЛГБТИ хората в града. А и защото самият Митко е обичан „под условие“. Този пост във Facebook, многократно харесван и споделян, обобщава много добре условността в отношението към нападнатия младеж:
„Митко не обира хора и не краде от домове, а продава чорапи“,
„не е озлобен от сиромашията си и не досажда с нахалство към минувачите, а точно обратното“.
Един вид, ако от бедност и безизходица Митко крадеше или просеше, а не беше успял да се вреди да продава чорапи, нямаше да си струва да бъде защитаван. С други думи, важното не е, че е нападнато невинно човешко същество, а че това е точно Митко, „талисманът“.
„Пловдив тупти с едно сърце“,
се казва в поста във Facebook. Със същата жар обаче пловдивчани (е, вероятно не същите, защитаващи Митко) се впуснаха
в защита на анестезиолога, убил в двора си човек, който не е заплашвал живота му. Само защото убитият видимо е възнамерявал да открадне нещо от гаража му. Нямаше кой да се застъпи за жертвата – покойният Жоро Девизов е бил с криминално минало, а и наркозависим.
Тъкмо напротив – случаят дори беше повод „Патриотите“ да се опитат да прокарат законопроект, с който се разширяват пределите на неизбежната отбрана.
В случая с Митко не е безпроблемна и реакцията на прокуратурата.
За пореден път прокуратурата постъпва популистки, яхвайки вълната на общественото недоволство. Този път по изключение вълната е на страната на слабия, поради което действията на държавното обвинение изглеждат симпатични. Което обаче не ги прави непременно правилни.
Проблемът е, че не е ясно дали изобщо има нанесена телесна повреда. Доколкото е известно, след нападението Митко си е тръгнал. Поне в медиите и социалните мрежи липсва информация да е пострадал физически и да си е извадил медицинско. Привикан е на разпит чак след като прокуратурата образува досъдебно производство. Тоест прокуратурата първо решава, че има телесна повреда, после вика Митко да свидетелства.
И въпреки че прокуратурата „показва мускули“, задържайки агресивния адвокат за 72 часа с възможност за удължаване на този срок,
накрая може да се окаже, че… няма предмет на престъпление.
Което не означава, че действията на собственика на заведението не са осъдителни. А че не е обвинен по правилния начин. Което пък, в зависимост от развитието на ситуацията, би могло да му даде основание да протестира срещу незаконно задържане. И дори да осъди страната ни.
Звучи неприятно, да. Защото адвокатът е несимпатичният насилник, а Митко е симпатичната жертва. Но
ако сме против двойните стандарти, не трябва и ние да ги прилагаме.
Равните права са за всички – и за добродушните продавачи на чорапи, и за агресивните адвокати и собственици. И за работещите бедни, и за безработните наркозависими. И за етническите българи, и за представителите на етнически малцинства. И за хетеросексуалните и цисджендър хората, и за тези от ЛГБТИ спектъра.
Сред равните права е и правото на справедлив процес – и за Митко, и за насилника му, и за Галя Петкова и другите жертви на хомофобия и престъпления от омраза. И за всички останали.
В момента, в който обявим искането на равни права за несправедливост и претенция за „специални права“, защото искащият не ни харесва, имаме проблем.
ЛГБТИ хората знаят това особено добре.
(Заглавна снимка: CC BY-SA HonestReporting.com)
Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовна авторка в „Тоест“.
By 
By 
By 
