By 
Цисджендър нормативността е представа за света, според която нормални и валидни са единствено женският и мъжкият пол, които се възприемат като такива по рождение. От гледна точка на цисджендър нормативността съществуват единствено жени и мъже, които са родени като такива. Отхвърля се правото на джендър идентичност, различна от биологичния пол. Транс и небинарните хора не се приемат, а на интерсекс хората се гледа като на увредени създания, които трябва да заприличат на единия или другия пол, за да имат шанс да бъдат приети.
Хетеронормативността (тоест схващането, че всички трябва да са хетеросексуални) най-често включва в себе си и цисджендър нормативността. Има и немалко хора обаче, които не са хетеросексуални или подкрепят правата на хомо– и бисексуалните, но в същото време са цисджендър нормативни. И изразяват това с твърдения като например „жените нямат пенис“ или „мъжете нямат менструация“.
Изглежда парадоксално, но в някои култури е разпространен обратният вариант – силна хетеронормативност, съчетана с изключения от цисджендър нормативността. В такива култури хомосексуални мъже биват принуждавани да си сменят пола, защото не се допуска, че мъж може да е привлечен от собствения си пол – щом е, значи не може да е мъж.
В повечето страни по света (а допреди няколко десетилетия – почти във всички) децата се възпитават според цисджендър нормативността. На практика още преди раждането си повечето деца биват напъхвани в калъпа на стереотипа на пола, който се очаква да имат. Когато се родят, вече ги чакат редица елементи, свързани с изграждането на „правилна“ джендър идентичност. Розови дрешки за момиченцата и сини за момченцата, определени играчки, понякога дори цветът на детската стая – всичко това изразява убеждението, че детето ще се развие според пола, с който е родено. С порастването натискът на стереотипите става все по-силен: „мъжете не плачат“, „една жена трябва да бъде дама“ и т.н.
Често пъти цисджендър нормативността не е осъзнато трансфобна, макар на практика да е точно такава. Тя просто не допуска, че са възможни и други варианти. А доколкото вижда, че други варианти има, ги отхвърля като нещо ненормално и извратено.
Това обяснява и опасенията от приемането на транс и небинарните хора. Мнозина вярват, че ако децата се вече не се възпитават „правилно“, те могат да станат „такива“. Защото виждат, че има и други варианти, които им се представят като нещо нормално.
В действителност и в цисджендър нормативните общества съвсем не всички са цисджендър, но този факт остава в по-голяма степен невидим. Ако в по-толерантните общества те са по-видими, то е, защото са в по-голяма степен приети.
Любопитен факт:
С увеличаването на видимостта на транс и небинарните хора се засилва и натискът на цисджендър нормативността. През последните 10-12 години така наречените партита за разкриване на пола на бебето (gender reveal parties) стават все по популярни. Първо в САЩ, после в англоезичния свят, а неотдавна такова празненство намери място дори в българския сериал „Откраднат живот“. Тези партита се правят още преди бебето да се роди. Най-важният елемент в тях е торта с украса в розово и синьо, с разрязването на която се разкрива и полът на очакваното бебе. Ако е синя отвътре, ще е момченце, ако е розова – момиченце. Обикновено и цялото помещение, в което се провежда събитието, е украсено в тези два цвята.
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
By 
By 
