By 
Тази година празнуваме рождения си ден от създаването си с месец закъснение.
В последно време Джендърландия не е особено активна, за което се извиняваме. В свое оправдание ще кажем, че сайтът е доброволческа и неплатена инициатива, а зад редакцията стои само една личност, която, понеже е човешко същество, си има капацитет и не може да насмогне на всичко.
И все пак през последната година има с какво да се похвалим. Започваме с последното – речникът на Genderland е цитиран (с изричното ни съгласие) в наръчника на Асоциацията на европейските журналисти – България ЛГБТИ хората в медиите: насоки за журналисти. Наръчникът включва ЛГБТИ речник, за който се казва:
Основният източник за този речник е сайтът Gender.land, предлагащ най-подробната и достъпна информация по ЛГБТИ темата в България.
Поласкани сме, но пък… кое не е така?
През последната година Genderland изненадващо се сдоби с двама нови автори, които дойдоха по собствена инициатива. Още по-изненадващото е, че Джендърландия беше замислена по-скоро като „женски“ сайт, пък те са мъже.
Но всъщност е прекрасно, че сайтът живее свой живот и се еманципира от предварителния си замисъл. Впрочем от създаването си Джендърландия винаги е била за всички, които я припознават за свое пространство.
Няколко думи за новите ни автори:
Боби Герасимов ни изпрати изключително ценни публикации за ЛГБТИ лексиката, културата и политиката в Югоизточна Азия. И предложи цяла нова рубрика – Джендърландия пътува. Така че, ако искате да разберете повече за куиър културата и съответните речници в Тамил Наду или Тайланд, Боби е човекът, а Джендърландия е мястото.
Андреа Драгов пък изпрати отдавна обещана статия за сексуалния акт, която Светла Енчева не беше написала, защото си знаеше, че не може да се справи толкова добре. Чакаме следващия му обещан принос към речника – по темата за „мечоците“ и другите названия за хомо– и бисексуални мъже.
Джендърландия беше цитирана и в задълбочения материал в „Капитал“ Когато порасна, искам да стана министърка на младата журналистка Катерина Василева.
Най-важното обаче е, че причината за създаването на Genderland не е изчезнала. В последно време наблюдаваме поредното ожесточаване на антиджендър кампанията, която се разгаря от началото на 2018 г.
Върховният касационен съд на практика забрани смяната на юридическия пол на транс хората.
Върховният административен съд пък остави малко дете без гражданство въпреки решението на Съда на Европейския съюз – само защото е с две майки.
Докато избирателите на БСП се свиват почти до половината на тези на „Възраждане“, Корнелия Нинова инициира референдум срещу „джендър идеологията“.
Александър Урумов пък, когото блажено бяхме позабравили, но който има сериозен принос за кампанията срещу Истанбулската конвенция, се опита да рекламира своя книга срещу „джендър идеологията“ в метрото. В резултат на реакцията на активисти поне това не продължи дълго.
В този контекст умни хора, публични лица, които много добре разбират безумието на цялата пропаганда, не смеят да реагират. За да не им пострада рейтингът или работата, за да не се превърнат и те в мишена. В резултат малоумните аргументи против „джендъра“ не получават отпора, който заслужават, и моделират общественото мнение.
Това, което тези публични лица не искат да разберат, е, че не става дума нито просто за ЛГБТИ хората, нито дори за насилието над жени. А за това България да бъде отделена от орбитата на демократичните страни.
Ето защо си струва Джендърландия да продължи да съществува. Все някой трябва да вдъхва здрав смисъл сред цялата пропагандна глупост, нали?
(Заглавното изображение е създадено с помощта на cakeiy.com.)
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
