By 
Тайланд е най-приветливата към ЛГБТИ+ хората държава в Азиатско-тихоокеанския регион – или поне в обширното пространство на изток от Израел, на запад от Тайван, на юг от Русия и на север от Австралия. Макар че не са особено законово защитени, ЛГБТИ+ хората са доста видими и сравнително добре приети в обществото. Възможни причини за това са азиатският стремеж към обществена хармония и избягване на конфликти, както и приемането на реалността, че ЛГБТИ+ хората са естествена част от живота.
Но повече за Тайланд и ЛГБТИ+ живота тук съм писал на друго място. Тук ще разкажа накратко как в тази страна полът, неговото изразяване (джендър) и сексуалността са по-тясно свързани, отколкото в западното мислене. Това не е нито добро, нито лошо, но е различно и интересно. В следващата статия ще представя и един кратък урок по ЛГБТИ+ тайландски, който донякъде илюстрира темата за пола и сексуалността.
Австралийският професор Питър Джаксън описва как тайландската дума пеет (phet, да не се бърка с пет – патица) обозначава едновременно пол (мъжки/женски), външен вид и поведение (мъжествен/женствен) и сексуална ориентация (хомо/хетеро). Има например само една фраза за това, което ние разграничаваме като „сексуална идентичност“ и „полова/джендър идентичност“.
Освен това пеет, в комбинация с други думи, произвежда фрази, които превеждаме като „еротично желание“, „сексуален акт“, „мъжко/мъжественост“ и „женско/женственост“. Така полът и сексуалността са една обединена категория, в която „мъж“, „жена“ и всичко помежду им имат както физически и социални измерения, така и сексуални.
Според Джаксън ЛГБТИ+ хората в Тайланд се идентифицират първо спрямо пола си – и неговото местоположение в джендър спектъра между мъжественост и женственост – и чак след това спрямо обекта на еротичното си желание. Той описва как например много гей мъже говорят за себе си с количествени метафори като „60/40“, „70/30“ (проценти, съответно мъж или жена) и т.н.
Така, макар и да няма консенсус колко точно пеет съществуват в Тайланд, в обществото, медиите и академичните среди в момента са приети седем: мъж, гей кинг (активен гей), гей куийн (пасивен гей), катъй (транс, но разбирано като човек, който е поравно мъж и жена), том (буч лесбийка), дии (фем лесбийка) и жена.
Преди да науча това, смятах, че тайландците са твърде отдадени на стереотипните очаквания за вида и поведението на мъжете и жените. Например в приложението за запознанства Grindr всеки се определя като активен или пасивен и пита аз какъв съм (което се случва и в други държави, но там хората оставят повече пространство и за „свободен отговор“). Веднъж бях дочул тайландски лесбийки да питат чужденки коя е мъжът и коя е жената – въпрос, който за мен винаги е бил неприемлив.
По същия начин, „70/30“ или „60/40“ ми се струваха неприемливи: за мен един мъж може да е пасивен в секса, да е тих, мил, грижовен, и да обича да готви, но това не го прави по-малко мъж от който и да било мъж.
Откакто научих за пеет обаче – комбинацията от пол, джендър, и сексуалност – изразяването му в процентно съотношение ми се струва напълно логично, удобно и лесно за разбиране (няма да ви кажа къде бих се поставил!).
В крайна сметка, дали полът, неговото социално изразяване (джендър) и сексуалността са три различни, макар и свързани, неща, както се теоретизира на Запад, или едно и също нещо, както е прието в Тайланд, е въпрос не на правилно или грешно, а на култура и традиция. Според Джаксън разбирането на тайландското понятие пеет като еротизиран пол/джендър ни кара да преосмислим разделянето на пол/джендър и сексуалност в отделни академични дисциплини на Запад. Това, поне донякъде, се е случило с теоретизирането на понятието gendered sexualities (джендъризирани сексуалности).
Същевременно седемте вида пеет в Тайланд, изброени по-горе, са комбинация от традиционните три пеет (мъж, катъй, жена) и западните идентичности, основани на това, към кого е привлечен сексуално човек, и адаптирани към местната традиция. В един идеален свят всички ние – като индивиди, държави и култури – хем ще пазим традициите си, хем ще ги обогатяваме с тези на други страни, култури и общности.
(Снимки: Борислав Герасимов и личен архив.)
Борислав Герасимов е координатор по комуникации и застъпничество в Global Alliance Against Traffic in Women и редактор на списанието Anti-Trafficking Review.
By 
By 
By 
