By 
От днес България ще има ново правителство. При представянето на проектокабинета на 11.12.2021 г. обсебената от 14 пола Корнелия Нинова изглеждаше по-победоносно от всякога. Загубила няколко поредни избори, в оставка и със силни настроения срещу нея в собствената ѝ партия, тя се беше намърдала пред повечето министри, до бъдещия премиер Кирил Петков. Стоеше вдясно от него, както Христос е седнал вдясно на Отца, след като е възкръснал. И така създаваше впечатлението, че е поне толкова важна в новото правителство, колкото и седящият отляво на Петков Асен Василев.
Видимото задоволство на Нинова е обяснимо. За стигне до позицията на вицепремиер, тя демонстративно „извиваше ръцете“ на бъдещите си партньори по време на преговорите за новото правителство. В тях тя влезе с условието да не се въвеждат „джендър идеологията и Истанбулската конвенция“. И понеже Истанбулската конвенция няма как да се въведе, понеже Конституционният съд я обяви за противоконституционна, остана изискването да няма „джендър идеология“ в българското образование.
За Джендърландия е важно да се разбере как условията на Нинова са се отразили в Коалиционното споразумение. За тази цел следва да прегледаме текста на самото Споразумение, както и приложенията му (Приложения 1-18, Приложение 19).
В цялото Споразумение не се споменава нито думата джендър, нито думата идеология. Следователно няма и пряка забрана на така наречената джендър идеология.
Може би тогава има нещо за семейните ценности? Отговорът отново е отрицателен – в приложенията пише за семейни лекари, семейни стопанства, реинтеграция на деца в семейството, помощи за млади семейства, но нищо, свързано с ценности. Липсва и определяне на семейството като съюз само между мъж и жена. За мъже впрочем изобщо не става дума.
Да не би пък да има нещо за ролята на жената като майка? Отново не – майчинството се споменава единствено в контекста на финансови обезщетения и помощи.
Тогава може би недопускането на „джендър идеологията“ става чрез „традиционните ценности“? В споразумението се споменават ценности общо шест пъти:
- „Пълен преглед на учебните програми и учебното съдържание и съобразяването им със съвременните условия, с възрастовите особености на децата и учениците, с българската култура, история и традиционни национални ценности с приложен компетентностен подход.“
- „Осъвременяване на образователните методи с поглед към бъдещето на децата и развиване на компетентности – знания, умения, нагласи и ценности, необходими в нашето съвремие и при бъдещата реализация и социално включване на учениците.“
- „Културата е ценност и приоритет!“
- „недвижими културни ценности“;
- „Външната политика на Република България трябва да е част от усилието за създаване на нов образ на страната – освободена от корупция, спазваща човешките права и демократичните ценности, уважаваща своите съседи и партньори.“
- „България очаква от властите на РСМ да гарантират трайната защита от дискриминация и равните права на македонските граждани с българско самосъзнание като неотменна част от европейските ценности“.
Що се отнася до традициите и традиционното, освен споменатите „традиционни национални ценности“, в споразумението пише единствено за традиционни индустрии и традиционни земеделски или хранителни продукти.
И така, по метода на изключването остават „традиционните национални ценности“. „Традиционното семейство“ (както го виждат борците срещу „джендъра“) обаче национална ценност ли е? Национална ценност е например политическата свобода и независимост. Ако семейството беше чак такава традиционна национална ценност, щяха ли българските революционери да си оставят семействата, за да мрат в името на свободата?
„Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“, е написал Христо Ботев на жена си. А не „ако умра, то знай, че съм го направил в името на семейството“.
Остава само една хипотеза. Да не би пък в споразумението изрично да се споменава Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция? Изненадващо – да. Но още по-изненадващо – съвсем не в желания от Нинова контекст:
„Да се въведат в националното законодателство всички елементи от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, свързани с насилието срещу жени и домашното насилие.“
В Приложение 19 дори се дава срок за изпълнение на тази цел – „незабавно, но не по-късно от 6 месеца“.
С тази формулировка очевидно се казва – има едни части от Истанбулската конвенция, които не са за насилието над жени и домашното насилие, а са за джендъра, тях ние не ги щем, но другото го искаме. Ала всъщност цялата Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие е за насилието срещу жени и домашното насилие.
Има два пункта в Конвенцията, около които се концентрира дезинформационната кампания срещу нея. Единият е, че мерките за защита на правата на пострадалите от домашно насилие трябва да се прилагат без всякаква дискриминация, вкл. на основата на „социален пол“ и на „идентичност, основана на пола“. Другият момент е, че в образованието се включва, „където е подходящо“ и съобразено с възможностите на учениците, учебен материал по „въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола“.
Всъщност тези „скандални“ елементи на Конвенцията означават съвсем простички неща. Първото е, че ако някой е пострадал от домашно насилие, му се полага подкрепа, независимо дали е мъж, жена, транс или нещо друго. Второто е, че в училище трябва да се учи, че една жена може да стане и вицепремиер като Корнелия Нинова, а не само да си седи вкъщи и да си гледа децата. Или пък да се занимава само със стереотипни „женски“ професии. Защото, ако на децата не се казват тези неща, това нормализира насилието над жените, които си позволяват да „кривнат“ от стереотипните пътеки.
Едва ли много хора биха възразили, че трансджендър или небинарен човек може да стане обект на домашно насилие и че този човек също заслужава подкрепа, ако това се случи. Едва ли самата и Корнелия Нинова би възразила, че е достойна за вицепремиер, а мястото ѝ не е вкъщи до печката. Или като възпитателка в детска градина.
Така че всъщност номерът е съдържанието на Истанбулската конвенция да бъде вкарано в законодателството ни, без самата тя да бъде ратифицирана. И то – за половин година. Джендърландия ще следи този процес с интерес.
(Заглавна снимка: стопкадър от представянето на новия кабинет, Дневник)
Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовна авторка в „Тоест“.
