By 
Личното местоимение те (на английски език – they) се използва в единствено число, когато не е уточнен полът на човека, за когото се говори. Същото важи и за производните форми на they като them, their или theirs. Затова те се прилагат често, когато говорещите се опитват да се изразяват джендър неутрално, както и когато става въпрос за небинарни хора.
В английския език единствено число на тези местоимения се прилага още от 12-ти век. Това може да ни изглежда странно, но нека си припомним, че местоимението you също първоначално се използва само за множествено число, а с течение на времето се официализира и употребата му в единствено.
Единственото число на they обаче има по-трудна съдба – макар да се е използвало, е бивало обявявано за неправилно или в най-добрия случай – за характерно за разговорния език и за определени малцинствени общности.
С развитието на феминизма, от 70-те години на 20-ти век единственото число на they и производните му местоимения се употребява все по-често, особено в обобщаващи изречения, в които се говори за всички хора или пък за група хора, чийто пол не е уточнен.
Да си представим изречения от типа на „На никой политик не му е приятно да признае, че грешката е негова“. Има обаче и жени политици. А в английския език, за разлика от българския, местоименията за мъжки и женски род се използват предимно за мъже и жени. Ето защо, когато „той“ или „негов“ се използват обобщаващо, това носи по-голяма тежест и звучи по-сексистки, отколкото в българския.
И така, с течение на времето единственото число на they, което междувременно се е утвърдило в езика в случаите на обобщаващо говорене или когато полът на онези, за които става дума, не е уточнен, започва да се използва и по отношение на небинарните хора.
В българския език нямаме тези контексти. Затова „те“ в единствено число звучи неестествено. От друга страна, нямаме свои граматически трикове, с които да компенсираме маскулинизиращото говорене (използването на мъжки род, когато става въпрос не само за мъже). Напротив, докато други езици се опитват търсят начини да избягат от маскулинизацията, в българския език тя доминира все по-силно.
Нямаме и адекватни местоимения, които да използваме, когато говорим за небинарни хора. И ако слушаме Института за български език към БАН, скоро няма и да имаме.
България обаче не е изолирана от англоезичния свят. До нас стигат все повече новини, книги, филми и прочее, в които се използва единственото число на they. Въпросът е как да се превеждат те, така че смисълът да остава ясен. Джендърландия предлага, поради липса на по-адекватен вариант на този етап, на български също да се използва „те“, „тях“ и т.н. Вместо например „то“ или нещо друго.
В продължението на сериала „Сексът и градът“, озаглавено And just like that („Просто ей така“), една от героините (няма да издаваме коя) прави секс с небинарна личност. Разказвайки на своя приятелка за това, тя използва they. Тъй като не притежава чувствителност към джендър неутралния изказ, приятелката я пита дали е правила секс и с други. Хуморът в тази ситуация не би могъл да стане ясен, ако they не се преведе като „те“.
Не на последно място, в България също има небинарни хора, дори Конституционният съд да не е на това мнение. Защото джендърът и полът са спектър. Има и небинарни хора, които живеят извън страната ни, но това не означава, че не употребяват езика ѝ. И някои от тях предпочитат да се използва „те“, когато се говори за тях.
Внимание!
Когато общуваме с небинарни личности, е добре да ги питаме кои са местоименията, които с които те предпочитат да се обръщаме към тях и да говорим за тях. Вместо да им налагаме онова, което ние смятаме за правилно, пък било то и „те“.
Genderland e нестереотипно пространство. То е място на хората, които не се страхуват да удържат и разширяват границите на човешкото отвъд предразсъдъците и омразата.
By 
By 
