By 
Преди време читател на Джендърландия се обърна към мен за съвет как да преведе термини от ЛГБТИ+ сферата, които беше изнамерил. След кратък размисъл отговорих, че лично аз не бих ги превела. Най-много бих побългарила окончанията.
Давам си сметка, че този подход е проблематичен. Някои смятат (не без основание), че отказът да се превеждат чуждици е нежелание да се упражни преводаческо усилие, а това се отразява върху самия език. Не мога да не се съглася с този аргумент, особено на фона на все по-честото използване на думички като „рилейтвам“ или „тригървам“. Да не говорим за конструкции, в които англоезичното значение на една дума замества българското, напр. „той ефективно изчезна“. Или буквално преведени конструкции като „прави смисъл“.
В Джендърландия се държи на грамотността и уважението към български език. Тук няма да прочетете изрази като „адресиране на проблем“ или „празнуване на сексуалност“. Защото на български се адресират писма, а не проблеми. Проблемите се вземат под внимание и по отношение на тях се предприемат мерки. И се празнуват празници. Други работи могат да се отбелязват, почитат, възхваляват, честват и пр. (все неща, за които на английски ще се употреби думата celebrate).
Тогава защо на повечето от термините в речника не се търсят български съответствия?
Терминологиите възникват в определени контексти – социални, културни, политически, професионални, идентичностни, общностни и т.н. По отношение на темите, с които Джендърландия се занимава, идентичността играе особено силна роля. Как се самоописва човек, не е без значение. Да си хомосексуален не означава непременно, че се идентифицираш като гей, още по-малко – като „обратен“.
С други думи, не можем с лека ръка например да преведем гей като „весел“ или „веселяк“, куиър като „извратен“ или „извратеняк“, нито транс като „преходен“ или „преходник“. Тези понятия имат история на възникването си и контекст на употребата си. При куиър например названието, което преди се е използвало като обида, се е „присвоило“ от обижданите и по този начин е получило позитивен смисъл. Няма как да предадем този контекст, ако го преведем с дума, която на български просто е обидна.
Преводът на едно понятие, дори да е езиково уместен, става излишен, ако не се припознае от социалните групи, които би следвало го приемат като свой. За съжаление, опитите за превод на джендър например (било като родов пол, било като социопол) така и не излизат извън рамките на тесни преводаческо-академични среди. Затова и не придобиват тази контекстуалност, която да ги изпълни с практически смисъл.
От друга страна, когато социокултурният контекст отсъства, понякога има смисъл да се превежда и описателно. За българското общество например въпросът дали сте „за избора“ (pro choice), или „за живота“ (pro life), не носи никакво конкретно съдържание. По-логично би било просто да се попита дали сте за или против абортите. Макар че така се губи характерното за англоезичния дебат по темата, в който и двете страни се самоопределят позитивно – те са за нещо, а не против нещо.
Ако противниците на аборта обаче налагат по-агресивно дневния си ред, „изборът“ и „животът“ могат да придобият съответния смисъл. Както стана с понятието „джендър идеология“, което допреди няколко години не говореше нищо у нас.
Накратко – Джендърландия не си поставя за цел да „законодателства“ в езика. Още по-малко – да участва в борби между различни ЛГБТИ+, феминистки и прочее общности, в които битката за отделните думи и термини е по същество битка за власт. Идеята е по-скоро да се обяснят някои от понятията, които вече се използват в някои среди, без обясненията да претендират да са единствено правилните и най-изчерпателните.
На използването на думата джендър в коректните ѝ смисли обаче Джендърландия, както става ясно и от заглавието ѝ, държи. Австрийско-британският философ Лудвиг Витгенщайн казва: „Границите на моя език означават границите на моя свят“. Когато вземат част от езика ни и го обръщат срещу нас, светът ни става по-малък и по-уязвим.
Напоследък попаднах на интересен спор между ЛГБТИ+ хора – дали, ако наричат сами себе си „джендъри“, стават част от антиджендър кампанията, или си присвояват превърнатата в обида дума, както е станало с думата куиър преди няколко десетилетия? Още повече, че макар и некоректно, понятието „джендъри“ слага под шапката си всички ЛГБТИ+ хора и от тази гледна точка е удобно за употреба. Засега нямам отговор на този въпрос. Езикът е нещо живо и ако антиджендър кампанията всъщност допринесе за обогатяването на езика, с който ЛГБТИ+ хората се самоописват, това ще е естествено (и по някакъв начин забавно иронично) развитие.
Заглавно изображение: Gerd Altmann, Pixabay.
Светла Енчева професионално се занимава с журналистика и социология, за душата посвирва малко и на бас, изкушена е и от фотографията. Списва „Неуютен блог“. Редовна авторка в „Тоест“.
